Apr 27, 2016, 4:17 PM

Зъбчато ...

  Poetry
463 0 1

 

 

 

Понякога, ако ти се завие свят,

знай, от въртежа на зъбчатка е,

с клеймо белязана "Живот".

Тя е вътре в тебе, брат,

с копита в нея чаткаш

и превърташ оборот след оборот ...

Прецаква тя зеления ти ден,

обърква кръга на топлите сезони,

поднася ти озъбени години ...

чак накрая се сещаш озадачен -

докато бил си млад и много топъл,

зъбците защо и как не си изпилил ...

Ако свят сега ти се завие,

значи счупен зъб е тръгнал ...

не викай, и да викаш - в теб ще се забие!

 

Боже, защо съм тъй настръхнал ...?

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • От намагнитизирането на стружките ще да е Валяк, пробвай пясъчноструйна технология Ама струята да омете "два-три сезона" и се телепортирай в Лятото. Поздрав, Вал!
    П.П. а ти пък, защо си забранил петте звезди?!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...