Нормалното приехме го за лудост,
лудостта – за „новото нормално”,
нежността сменихме я със грубост,
пошлото нарекохме гениално…
Изкуството превърна се в изкуствено ...
Тук всичко е потънало в забрава,
и притокът на кръв не ми достига.
Когато тръгна – също го изстрада
сърцето ми – тъгата ми намигна.
Сковава се нощта недоверчива ...
През какви ли врати не преминах.
Първо беше червена вратата.
Много скърцаше - явно простинала
от един духащ западен вятър.
После синя врата се изпречи, ...
Лятото замина, без да ми прошепне
думите последни из топлите устни.
С отсъствието негово – душата ми вехне,
а нощите мои остават безлунни.
Лятото замина някак неусетно, ...
Вкарани в европейския пакет
какво, кога и как да мислим,
със звучното име "балкански субект"
трудно възприемчиви и непколебими.
Но Европа-та стара все още не знае ...
Няма ненаказано добро
Нима има не изстрадано зло ?
Само тез които и бузата обръщат
Само тях ли болката поглъща
Всеки ден , всеки има избор да направи ...
Не чакам любовта да ме намери.
Сама излизам, ходейки в дъжда.
В тълпа, насън, във тъмни химери
озъртам се за грейнала следа.
По притока на кръв ще я усетя, ...
Когато отлетят децата от родното гнездо,
разбираш, че в дома настъпва тиха есен,
настаняваща се удобно в твоето кресло,
започваща да ръси дъжд от сълзи бесен.
Вятър разпилява на парченца сърцето - ...
Защо ли те обичам море се питам сега,
така далече сме един от друг, съдба.
Когато не съм до теб в мен има тъга,
сигурен съм че и ти се чувстваш така!
Обичам те наистина мое Черно море, ...
Изписаха се тонове мастило,
а никой не пребори черна мъка.
Затворихме пространството насила,
живеем в доброволен леден пъкъл.
Безпаметни чада люлея в скута, ...
Днес е Никулден – денят на морето.
Всички празнуват – рибар и моряк
и покровителят носи в сърцето
вяра в успеха на улов богат.
Сбъдва желания, буди надежди, ...
Преди светът съвсем да ме отлъчи,
държа на мойто "аз" – простак наречен:
да кипва виното във стари бъчви
и хлябът в подница да е опечен.
Цървулът да заеме свойто място ...
Кажи ми за всички празни недели,
без крехките сладки с бял шоколад.
За всички стени… съвсем онемели,
кажи и за онзи вятър номад,
понесъл сякаш на рамо живота ...
Когато изучиш добре номера,
на съзнателно ниво да прескачаш
във Висшите Измерения,
да работиш с техните сложни кодове,
ти ставаш съвсем различен човек, ...
Обичам - казваме по принуда.
Обичам - казваме по-заблуда.
"Обичам те"- спестяваме го често.
"Обичам те" - превръщаме в ресто.
Ала всичко изречено по-горе ...
Понякога си трябват чудеса
под покрив от звезди и сини нощи.
С една Луна надникнала в света,
където се заспива с вяра още.
Където се преструва есента ...
Приемам мълчанието като убежище.
Като място за бягство от безплодни дни.
Като спасение от сива безнадеждност,
като уют, във който винаги си ти.
В тишината чувам ясно гласа си. ...