Светът на големите често е сив,
умислен, намъсен и твърде студен.
Човекът пораснал е вечно плачлив
и чака магия във делничен ден.
Но ти си дете и пред нищо не спираш – ...
Съдбата бях животът и каквото
поискаха. Отрова, еликсир.
И кармата си (всъщност потеклото)
и греховете влачех на буксир.
Превиваха ме (все стърчах от кюпа) ...
Ти не разбра, че съм Евина щерка,
с толкова, колкото твойте права.
Дъжд на игли като дълги губерки
шиеше гоблен по мека трева.
И се смрачаваше знойното лято, ...
Ако всяка сълза е любов, изпратена от Бог? Някой някъде много те обича!
Ако всяка болка в теб е словото на Бога, колко би понесъл, за да го чуеш?
Ако да си сам е награда и наистина я приемеш, не си лош със себе си и разбереш, в тихото на Господ, колко много те обича? Какво би направил, за да започне ...
Избягах във земите Африкански -
Прокудена от лъвовете в прайда.
Бягах, бягах по ширините географски.
Уморена паднах, но душата ми е млада.
Заспала съм под шарената сянка - ...
О, спри се, замълчи и отговорите, които търсиш
в мълчанието чуй и намери. Те виждат се и чуват се и чувстват се. Там са
изразени без думи обещания, надежди и съмнения.
Скала са те – непоколебима, неизказана,
стояща твърдо, захапала земята и пространството ...
„Не заспивай, когато умират звезди
Не заспивай света е за двама“
Не заспивам, когато звездите горят,
във нощта твоя глас още чувам.
И макар да те няма до мен в този свят, ...
Дали е грях, че волна тя върви,
без властен поглед нейн път да спре?
Че нейната душа не се дели,
не се превива пред любимото лице?
О, колко молби в нощите ехтят, ...
За щастие роден — така си мисля,
когато утро плисне светлина,
а вятърът косите ми разлиства
и носи дъх на сън и тишина.
Когато слънце в клоните се смее ...
Погребвам те във шепа тишина.
Не искам думи. Те са само пепел.
Убивам днес последната вина,
че някога те срещнах.
Изтръгвам те от корен, без остатък. ...
Тоз, който Безмер дава на сила чужда,
прави ни мишена сред "сладък" сън!
Защо народът от него да се събужда,
защо ли пък и да мисли, да не е пън!?
Настане вечер – канонада блесне, ...
(По време на лова в гората, баронеса Морела Берлоза е сама в гостната стая; сама е - няма гости, само прислуга, иконом, охрана; бродира дантела)
Размислите на баронеса Морела Берлоза
Сива тъга тихо седна до мене.
Чиста печал във душата ми дреме.
Сребърни нишки дантела бродират, ...
Ако можех да върна един ден,
само един от всички отминали,
бих спрял часовника уморен
там, където мечтите са се разминавали.
Бих казал „остани“, когато мълчах, ...
Като Палечка малка, добра и красива,
на Снежанка очите откраднала сякаш,
тя в черупка на лешник обрулен заспива
и в съня си пантофката стъклена чака.
Храни котките кротко и нежно ги хока, ...
...а след последната камбана всичко ще се промени.
При сетното издихание и този твой въпрос умира:
''с добро ли ще ме помнят?'' Ще те помнят - ама надали.
Друг на твоя стол в кръчмата ще седне. И друг ще разсмива
пияндетата квартални с тъпи вицове до зори. ...
Съдба ли ми е, кръст ли е какво?
Навярно нивга аз не ще узная.
Откакто зърнах първо зарево,
ту с ад ме плашат, ту ме блазнят с рая.
И вечно искат да ме покорят, ...
Докоснах вятъра с невидимо движение.
Погалих синевата на съня...
ГамЕн остана детството с ръце ранени.
И безпризорна младостта
във времето отминало небрежно свърна. ...
Къде е лятото, къде е...!?
Не туй, което земята ни изгаря.
А туй, което на любовта крила дарява.
И, Бога ми, на сърцето ритъм подарява.
Къде е лятото, не зная!? ...
Август е и някак съм различна.
На себе си отново заприличвам.
Събуждам се от спомени и обич.
В очите хоризонти се разливат.
До дъно се потапям в тишината. ...
За общата хипноза закъснях ли
или въобще не съм разбрал за нея?
Под лозунги, сред речи и сред факли
едва ли, да наваксам, ще успея.
Забави ме в друг сън онази фея ...