Poetry by contemporary authors
Разкъсай илюзорната картина 🇧🇬
че твоите дух и чар ограничава.
Портретът ти усмихнат е, пленява -
и дълго взрян аз в теб потъвам в дрямка.
Вълшебница си бяла на платното, ...
Шивашки кроежи 2 🇧🇬
преживявам аз едва.
Джобът и стомахът – празни,
и мухи налитат разни.
Аз отпъждам ги – отлитат, ...
За властимащите 🇧🇬
не е време за народно вече.
Ти си моето начало и край 🇧🇬
Защо си толкова прекрасна —
дива ружа,
от приказките самодива?
С каква хитрост, ...
14+ Хуманизмът човекоубиец 🇧🇬
опърлени от огънят те сякаш викат.
В гърдите въздухът горещ неспиращо боли,
подобно стъпки на изгнаник скитащ.
Човекът знае, както огънят да сее нищета, ...
Нощни сенки 🇧🇬
и обгръща вредом града.
Никой вече навън не остава,
щом приижда глухо нощта.
Плъзват сенки по всички фасади, ...
Тръгни си - по Димитриос Валасиадис 🇧🇬
От сигурността на кухите прегръдки
От спомена за глупавото щастие
Тръгни си!
Не взимай нищо с теб! Без сувенири ...
Илюзия за утре 🇧🇬
а то ми обещава светлина.
Но колко пъти бъдещето
се оказва вчерашна мечта?
Човекът все към утре се протяга ...
Преди да тръгнеш 🇧🇬
буди ни от краткия ни блян.
Пясък става времето в ръката —
всеки миг е вече разпилян.
Нощ памучна бавно си отива, ...
Съвършенството 🇧🇬
То е извън обхвата на всички утвърдени списъци на догмите
за периоди отминали,настоящия и всички предстоящи,
то не се побира в рамките на никакви норми,
то е в основата,в центъра и в безкрая на Непостижимото, ...
16+ Аз, Дявола и Г. Мишев 🇧🇬
ебем си майката и пишем поемите му.
Аз и Г. Мишев зеленеем в световния ад,
аз знам дъното, той познава остатъка- свят.
Моят приятел слага шала си шит на жълто канапе, ...
Карма - епилог 🇧🇬
Изкуството и естеството - искаше ми се естеството да разглежда въпросите относно творчеството и творението, създаването. Озадачих се, когато разбрах, че сътворението е най-често споменаваната тема в изкуството ...
Спомен 🇧🇬
тихо проскърцва дюшеме в реквием.
Утрините са тихи, като в молитвена проза
и единственият аромат, е на смляно кафе.
От стените ни гледат скъпи... далечни. ...
Шивашки кроежи 🇧🇬
от компютъра не мърдам.
Постижения въвеждам,
настрани не се оглеждам.
Кой какво е изработил ...
Фонтан 🇧🇬
те шумно отлитат нагоре, напред, настрани.
Деца, едни онемели, други от възторг запели,
гледат и радват се в плен на тез оцветени води.
С викове пляскат и мокрят коси си, ...
14+ Следата на дланите 🇧🇬
Почиствам го с розова вода,
вдишвам въздуха на борова смола.
Затварям очи
и докосвам душата си. ...
Костенурката - приятел... 🇧🇬
създание очарователно -
с постоянството си, как надбяга
заека - в Езоповата басня…
Но гонеща вечно поне сто лета, ...
Затъмнение 🇧🇬
през август,
мислех, че си начало,
а се оказа най-нужния край.
Готова бях за теб. ...
Нечутото между 🇧🇬
живее нещо без име.
Не е време.
Не е вечност.
По-скоро онзи миг, ...
Кое ли не 🇧🇬
не се страхува
да не (би да) му вменят
клише(творение)...
За някои балкански забележителности 🇧🇬
има свой вулкан.
Недоволство 🇧🇬
Да накараш Тишината да шепти, да говори
от фугите между нотите, думите и полусенките,
означава, че винаги те терзае творческото съмнение
и постоянно се стремиш към Съвършенството. ...
фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/ 🇧🇬
пола
чорапи
стари обувки
в гардероба на времето ...
Шивачът на тишината 🇧🇬
от нашите години пелерина;
отрязва мигове, мечти, бои
и шие тишина след всяка зима.
Той влиза без покана у дома ...
14+ Пройдоха 🇧🇬
барове, жени, хазарт, хотели...
Обърнеш се - животът ти отминал,
изпил си го с пикантните коктейли.
Огледаш се - изпразнена бутилка, ...
Завинаги ще те обичам 🇧🇬
във който един Космически Ромео
внезапно и нечакано се втурна
на Слънцето по гаснещата магистрала.
И закова летящото си въртеливо тяло ...