Дойде в света, то той не те прие,
чрез Твоите ръце светът се случи.
Творец си Ти на всяко битие,
от тебе на безгрешен път се учим.
Дойде в света, но той не те разбра, ...
Обичам те тебе, живот, на изгрев и залез,
когато от сенките сиви се ражда любов,
когато изчезне от рана дълбокият белег,
когато съдбата изпраща надеждния зов.
Обичам те тебе, живот, на охолство и бедност, ...
Странно нещо е човекът —
все търси нещо познато, близко, сродно на душата му.
И точно тогава животът го среща с нещо
съвсем различно, необикновено, странно.
Първоначално той бяга от него, отхвърля го, отрича го, ...
Липсва ми да си седим там,
в онзи наш малък свят,
където времето се сгъваше около нас
и думите мълчаха, а дъхът говореше.
Липсва ми оня твой въздух, ...
Градината на мислите цъфти,
когато пак с душата разговаря.
Проблясват думи - падащи звезди
и топлина в сърцето се разгаря.
В градината на мислите расте ...
Забрави ме ти мен. Забрави ме веднага.
Ала всъщност аз съм частица от теб.
Мен от нищо не ме е страх и не бягам.
Аз съм цветчето в безкрайната степ.
Не тъгувай за мен - а със мен усмихни се. ...
Из кухнята на мойта безнадеждност,
прелитат шеф-готварски инструменти,
в поръската с подправки съм небрежна,
нагарчат прекалено на моменти.
На сняг белтъците със захар бия, ...
С житейските бури, които ме люшкат,
се справям все някак, дори на инат.
Кажете ми пак, че живея наужким
и в моя си там нереалния свят.
В пустиня, в която умирам от жажда, ...
НАДРАСКАНО С РЪЖДИВ ГВОЗДЕЙ
Посърналата улица кръстосвам
и тишината сляга – недоспала.
На мен не ми останаха въпроси.
Да питам смисъл има ли? – Едва ли. ...
С отворени очи света обхождам,
а никъде светлика не съзирам.
Посоката крилата ми прибира,
да декламирам думите на вожда.
Законът на кръвта загуби тежест, ...
Зимата свали снежната покривка –
вятърът носи полъх на зюмбюли.
Пролетта разтвори своята усмивка –
Разпукнаха цветята своите пашкули.
Различни видове лалета – ...
Тъгата се разходи с гондола по вените ми.
Остави послевкус от каналите на Венеция.
Остави и нещо друго за него нямам сравнение.
Сякаш нещо съм изгубила в дебрите на смирението.
И чакам онази вестителка с косата да окоси ...
И ето Той – Живота в мен тече,
разлива се по вените искри в очите,
смалява ме до ръста на дете
и същият господства над вълните.
Избавя ме от проклетията на всеки грях ...
Приятелство казваме днес,
но нищо не влагаме в думите -
ни вярност, ни спомен, ни чест,
ни нежни въздишки от струните.
Приятелство търсим за власт, ...
Дървото ябълково разцъфтя на двора
в нежен, белоснежно-розов цвят
и възрадва всички във простора,
птички и пчелички в събудения свят.
Разля се аромат от сладостта вълшебна, ...