Poetry by contemporary authors

254.6K results

Кралицата на всичките сезони 🇧🇬

Не е скулптор, а извайва
чудеса от белота.
Очите и сърца омайва
с нежна снежна красота.
Не е художник, а рисува ...
504 2 11

Муза ли си ти? - Стихът ми пита... 🇧🇬

Муза ли си ти? - Стихът ми пита
арфите от звездни висоти.
В искрено изгряващи мечти
отговорът тайнствено се скита.
Новата надежда днес полита, ...
365 4 6

Писмо от Алкатраз 🇧🇬

Тук стените са влажни от тишина,
а времето се разклаща като ръждясала ключалка.
Пиша ти, за да не изгубя гласа си –
той е последното свободно нещо в този затвор.
Може би навън днес има протест, ...
316

Дойде декември и душата му е бяла 🇧🇬

Дойде декември и душата му е бяла,
сънува сняг градът ни и с ръмежна жал,
врабец притихнал в мокри клони се е сврял.
Оплаква златната си есен на раздяла.
А тя, с любов и нежност топлина раздала, ...
358 2

На сбогуване с ноември 🇧🇬

НА СБОГУВАНЕ С НОЕМВРИ
Какво ли тишината ще предложи
след полета на сетното листо?
На есента обагрената кожа
ще се изсули в празното гнездо. ...
437 5 7

Ето ме 🇧🇬

Ето ме, приятели, днес, тук и сега
вперила поглед към сините небеса.
Накъде съм се запътила от заранта
към новите ми 365 дни от моите лета.
За някои съм същата, за други съм дама, ...
371 2

Не коментирайте 🇧🇬

Тик - так... Понеделник идва пак.
Нова седмица започва... Но на
стара почва. Има-няма, все едно.
Пак сме с мириса на туй л...о!
Ново-старо... все едно, няма да е ...
302 1 3

Огън в камината 🇧🇬

С устни докосвам чашата
и отпивам глътката Мерло.
Пред камината напалена,
горчи и това вино!
Пламък извисява се оттам, ...
502 1 4

Oбичай ме... И ще се случи... 🇧🇬

Ще имам ли сили, а знам ще боли,
как есен да сторя на пролет?
И ангели бели за мене дали,
априлска дъга ще измолят?
По мокрите жици сто дрипи висят, ...
346 1 2

Първият Екзарх 🇧🇬

Ще бъда блаже́н, ако с моята саможертва
възкръсне България за нов живот.
Екзарх Антим Първи
Баща му го е кръстил Атанас.
На двайсет в Хилендарската обител ...
416 1 5

Президентски рап 🇧🇬

Зеленият чорап
надига пак юмрука.
Едно джудже - сатрап
набил му е гюрука:
По заповед реве ...
474 2 8

Преди 🇧🇬

Преди със залеза се връщаше
и носеше дъха на пролет,
а после нежно ме прегръщаше,
слели душите си във полет.
Преди със тебе носеше омая ...
518 4 21

Маршова песен 🇧🇬

Всеки редут
на смърт е скут
с вечен уют
като от клуп
у пръстен клуб ...
395

"Свобода" 🇧🇬

Отворих му тефтера,
беше точно вчера.
Най-отгоре виждам стих
с красноречивото заглавие:
"На моята любима"... ...
574 2

Бленувам те с любов в сезоните... 🇧🇬

Бленувам те с любов в сезоните
аз като маг, като дете.
Препускат жарко вихрогоните
и поривът от страст расте,
мечтаното венец плете. ...
429 1 3

Две вселени 🇧🇬

Съдби преплетени веднъж
не могат да се разделят.
Две вселени – жена и мъж,
обвързани са в малък свят.
Един от друг далеч ли са, ...
306

Божествена симфония 🇧🇬

И зная, всички ние ще умрем.
Без кауза, без цел - съвсем безлично.
На палуби на мигове различни,
дори смъртта си да не разберем.
Изтича времето - флуид студен, ...
469 11 5

Между редовете 🇧🇬

Обичам, когато се смееш.
Така ме разсмиваш и мен.
И чувствам – живееш... живеем
напук на проклетия ден.
Обичам те, щом ме погледнеш ...
1.2K 4 7

Сближават 🇧🇬

всички езици
сближават и обич - и
мир повеляват
всички езици
сближават и всяка война ...
378

Ра̀нен и късен Ноември 🇧🇬

Гинко Билоба -
дърво на живота и
обич изконна!
Гинко Билоба -
мечти оживява - за ...
301

Обещай да си нежен и тих... 🇧🇬

Имам нужда от светещи, бели
хризантеми. И нека цъфтят.
Сред дъждовни и тъжни недели
да ме скрият в красивия свят,
който восъчно крехък и наш е, ...
329 2

За чудо и приказ... 🇧🇬

Есен - стопанки тук-там простират,
на слънцето - губери, килими...
Тъй греят терасите, с красоти -
и към тях поглеждаме с възхита...
На село, все с радост ме привличат, ...
383 4 10

Усеща 🇧🇬

изоставена
душа усеща себе
си ощавена
изоставено
сърце усеща себе ...
341

Танго 🇧🇬

Танго
Един танц между мъж и жена,
едно усещане за близост една.
Допир на красиви и нежни тела,
танц който свързан е с любовта! ...
321

Абсент и пясъчен часовник 🇧🇬

Един резбован стол… почти изкуство,
а барът – задимен и овехтял.
Навярно пристан е за стари чувства
отдавна тук часовникът е спрял.
Обесеното време мълчаливо ...
411 5 10

Звездите на нощта 🇧🇬

Усмихвам се на вятъра в листата.
Целувки са звездите на нощта.
Дъжда пречиства ми душата,
а в облаците ражда се реалността.
Дете старателно рисува ...
473 1

Цветя и сълзи 🇧🇬

С букет огромен, а душата свита,
тръпнеща "какво ще каже тя сега?"
Мечтата им с крила дали полита
щом логопеда рече "малката беда"?
Сълзите напират, душата трепери ...
448

Страданието пише вместо мен 🇧🇬

Страданието пише вместо мен,
в началото, когато слово нямам.
То спъва ме така на всеки ред,
че аз съм вече почеркът му страстен.
Поставих точка. ...
326 1

Къде сме!? 🇧🇬

Кой рибата вмириса...
И кой на Народа вината кордиса!?
По лесно е друг да бъде виновен...
И за злото ...той е основен.
Кой на истината тури кръст... ...
282 1

Откровено 🇧🇬

Без броня оставам, луната сияе,
събличам от себе си слоеве тайни
Не трепваш. Не бягаш. Така се играе,
макар и със риск да е сякаш безкрайно.
Защо ти го казвам? Защото ти вярвам, ...
251 1

И рай да има... Нищичко не значи... 🇧🇬

Парите ще останат, а и къщите,
и явна ще е всяка малка тайна,
и близките ви ще останат същите,
достигнете ли гарата си крайна.
И ще увиснат тъжно безпредметните, ...
303 1 4

Забравени деца 🇧🇬

Много мъдро остаряхме с година две, с любов с мечта
разтърсвахме земята с дръзкия си начин и силата от младостта!
Понякога изгубвахме контраста в ритъма от суета
друг път отказвахме да плащаме , на живота за греха!
А съдбата плахо ни нареждаше, що за грях е младостта ...
390 2

По пътя към своите нови победи 🇧🇬

Те бяха играчи – и мокри и прашни,
Готови за битки и подвизи страшни!
Додето кънтеше на вятърът воя!...
И главата си пръскаше после в прибоя!
Морето им правеше сякаш пътечка! ...
382 2 1

Даже кръстът почти не тежи 🇧🇬

Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,
всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.
Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.
Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.
Сто плашила роди и на крушата висна обесен ...
305

Погледни ме отново 🇧🇬

С какви очи ме гледаш, аз не знам
Очи, в които виждам цветен океан
С привързаност дълбока като брат
Или като приятел, търсещ своя бряг
А може би, очите ти засмени ...
276

Стихче за антиуто-стълбата 🇧🇬

Добър да си всуе,
а на крачка разкош
и надут да си пуяк,
давай име за грош.
Само тихо си вземи ...
341

Зимна нежност 🇧🇬

Ноеври си отива,
декември се задава
и зимата разлива
в мен бялата си слава.
Дали ще бъде снежна, ...
303

Зима в общуването 🇧🇬

Тиха среща с Оня,
рогатия! Изскочи ненадейно пак!
Всичко светло той подгони
и дойде отново мрак!
И страх! ...
363 1

Обеща ми незнайно кога 🇧🇬

Обеща ми отново да тичам,
да догоня шума на дъжда.
С лудостта на ранило кокиче
да промуша чело над ръжда.
Не признаваш, че беше обичан. ...
352 1 2

Шеметния хаос 🇧🇬

И светя аз, невидяла.
И светя аз, остаряла.
И светя аз в най-мрачния ден,
като фар в океана.
​Блясък имат тия вълни, ...
418