Истина ли е това? Не вярвам!
Всяка глътка въздух ми тежи.
Свещичка в църквата запалвам —
ледена тръпка по мене пълзи.
Животът ни поднася изненади — ...
Ще счупя крехката надежда,
закичена в витрината на самотата,
до вчера имаше любов, но днес със камък във ръката,
безсънно крачи болката човешка
и сочи с пръст и търси грешка. ...
Денем търся своя път към Бога,
дяволът ме буди в тъмна доба.
Две стихии борят се в душата —
гълъб бял и тигър до стената.
И сълза съм, скрита в самотата, ...
Днес муза няма да те нарека,
макар че силно ти ме вдъхновяваш.
Пред мен безспир си нежната река -
и хем си тук, и хем ме отминаваш.
В душата ми мечти превъплъщаваш ...
Коя съм аз?
Онова красиво цвете, което в плевели расте
и от бурени големи не може да се отърве?
Коя съм аз?
Една звездичка на небето, една прашинка в свят голям ...
От малка, уви, ни после нататък -
не ми е обещавано, щастие...
С добро и грешки животът все бяга,
на Бог благодаря - праведния -
взех полагащото ми се до сега... ...
Колко клетви за вечност, до гроб,
е изтрило морето от пясъка,
колко думи вълните в галоп
са отнесли далече след залеза...
А след него е само забравата ...
Observe patiently the way August hides it's luminescence,
absorbs it's magic through the veins of our town,
going back in time, conquering places,
searching for the last tone to catch the sound.
And it looks like we were here before ...
Към теб пролуки вече аз не търся,
че тих капан е всяка тясна ниша.
От бързането си ще се отърся
и търпеливо любовта ще диша.
След дъждовете сам нагазил в киша ...
И може би усещат ме студена,
и може би изглеждам променена.
И някак ледена на тях им се явявам,
а огън в себе си все още съхранявам.
А толкова копнея за дълбоко, ...
Един агент на руския сатрап:
доносник наш от времето на Тато,
отново ни се прави на ербап,
пак плюва по Европа и по НАТО.
Дочуе ли го някой ще реши, ...
Между звездите стои човекът сам,
не цар на вечността, не прашен храм,
а миг от светлина върху безкрая,
въпрос, който дори небето не познава.
Той гледа нагоре — към мълчаливи светове, ...
Гледаш снимки до три през нощта,
снимки, навяващи само болка и тъга,
снимки- останал спомен за вечността...
Спомени за онези щастливи времена,
спомени, белязали моята душа, ...
Отрече те, сто пъти отрече,
сърцето. Двеста пъти те зачерква,
а после... пак безсънната ми вечер,
небето ми превърна в тиха черква.
И мислех само: Неин е. Отколе. ...
пак порой / 3
гнездото на щъркелите / 8
по-здраво от покривите на съседите / 13
/ само да напомня ..."фибайку" - броят на сричките съобразно числата на Фибоначи , т.е. доближава се до съвършенството на т.нар. "златно сечение" /
Понякога се случва да останеш сам...
Напълно изоставен....
На барикадата - почти като Йохан....
Но щом си още жив и здрав - стоиш изправен....
От никого неподкрепен или дори разбран... ...
Какво да го правя твоето „прости“?
То не лекува, нито ме спасява.
Като изстинал чай във две шепи,
горчи във мен и бавно натежава.
Какво да го правя? Няма си дом. ...
Прозорецът е мокър от нощес.
Дъждовни капки тичат по стъклата.
Дали ще грейне топло слънце днес?
Те чакат го тревите и цветята.
Но от небето кротко все ръми, ...
Ала бала ница, дай ми "петица!"
Онче, бонче, чупи едно "бонбонче!"
Ой, гиди Ванчо, шари ми "джейтанчо!"
Две петлета се скарали пред поповата врата.
Поп излезе и им каза : "Иш, миш, печелиш "хашиш"!" ...
Сред грохота на светлини и на китари
те пак са заедно — вплели рамо в рамо,
очите им блестят като пожари,
светът наоколо е техен само.
Косите им докоснала сребристо ...
,,Ave Caesar, morituri te salutant!“*
Когато старият ни котарак
спечели боя с младия нахалник
и името си оправда – Спартак,
остана си кварталния началник. ...
Сред всички черни облаци видяна,
дъга разпръсква нежно цвят по цвят
по стъпките ѝ ириси цъфтят
и птиците ме молят да остана.
С лъчи от огън мрежа изтъкана ...