Ще нарисувам утрешния ден
вместо с бои, с надеждите от вчера.
Всички облаци, надвиснали над мен,
като крилца на пеперуда ще треперят.
Дъждът ще се превръща във сълзи ...
Срок на годност
В първата си публикация писана през 89 та
на отминалото двадесето столетие
описах актуалната днешна вендета,
на която тепърва и предстои,да ни тресне, ...
Красиво е, когато се събуждам,
денят разперва своите крила,
летим, не си говорим, няма нужда,
каква съм днес, каква ли съм била.
Такава съм, каквато се обичам ...
Поели от "Осанна" до "Разпни го"
отиваме към празничния ден
а добротата все не ни достига,
светът не иска да е променен.
Не спират вярващите да воюват, ...
Ако знаех къде пролетта ми несбъдната скита
с уморени нозе по безкрайния пъстрия свят,
ако знаех дали спи в сърцата на славеи свита,
затова от зори ронят трели, които болят.
Ако знаех дали като мене е мъничко луда ...
Пиша пак за теб —
на хартия, покрита с драсканици,
на пишеща машина с липсващи клавиши,
на старото ти писмо със следи от червило,
понякога с химикалка с почти свършило мастило, ...
Водата е по-мълчалива от рибите,
по-солена от сълзите на безоките,
по-дълбока от бездушието
на излизащите винаги "сухи" от нея,
по-безпомощна от камъните които руши, ...
Сълзата дали е дъщеря на самотата?
Самотата на едно дете пред стената.
Стена издигната от неразбираемост –
неразбрано или неразбиращо хората.
Хора, живеещи в свят на условности, ...
АКО ИМА НАДЕЖДА
Кой внезапно среднощ по пътеката бяла е минал
и оставил следите си в мокрия сняг да блестят?
А селцето под кротък брътвеж на заспали комини
е сънувало как ще потъне сред пролетен цвят. ...
Днес въпросът е:
как да останеш достоен сред подлите?
как да прокараш искреността сред лъжците?
Как добросърдечен да се докажеш сред ордите,
озлобени и алчни, опропастили ти дните. ...
Този град не иска да ни срещне
и всеки път без изход е за нас.
Душите ни пътуват безутешни,
душите ни пътуват без компас.
Забравени, изгубени, в безвремие – ...
Като Юда
Защо и вие като Юда Бог предадохте,
той ви създаде и вдъхна вашия живот.
Не за сребърници, за пари' го продадохте,
не ви ли тежи на душата като хомот! ...
Осанката на душата не се имитира.
Тя се изгражда с години.
Трябва да умеем да казваме точните думи –
да стоят на мястото си, в правилния диалог.
Без да крещим. Без да преглъщаме. ...
Решението
В духовните измерения обещанията са забранени
и понеже всичко винаги се случва във настоящето,
не съществуват минали и бъдещи мнения,
които да оказват важни приоритетни влияния. ...
Наточената злоба се кикоти
пред мъката човешка, няма срама.
Размахвайки ветрило от банкноти
безчувствена актриса пак е в драма.
И все си мисли, че е по- голяма ...
Умора ли, кажи присви ги,
мой ангеле, крилете снежнобели?
В небе без слънце и авлиги,
и в бури страшни с тебе сме летели,
все слепи бяха нашите недели, ...
Ти бе моят ангел, сковах се да те гледам тайно.
Видях те загадъчен, мъж – тих и спокоен.
Обичам те, тихо проговорих,
че светът около нас е пъстър –
ти ми даде надежда, че обичта е искрена. ...
"Страх ме е!" - прошепнах аз,
стискаща трънната корона с бодли,
когато не тялото, а душата ми кърви,
и нося моя грешен кръст,
тежащ цял тон на моя гръб. ...
Не се оглеждам повече назад
към времето, в което се вълнувах
от дребните неща на този свят,
и всичко, от което се страхувах.
Не се завръщам вече към това, ...