С разширени зеници
Не приличат на вино и хляб
изтънелите мои надежди,
тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак,
дето псува живота насън
и го гледа под вежди.
От една ли паница гощавам
Любов и Тъга,
че едната е сита, а другата вечно ме хапе?
И когато се дави последния кокал дължа
на голямата мъдрост, която напразно оставя.
Не отварям сърце, ни прозорец,
ни лист.
Нямам пулс, даже поглед и думи.
В паметта пиршествата са все от сълзи
дето мият краката на мумии.
Та защо да ми трябват и вино, и хляб...
и Луна с разширени зеници...
Не очаква от никого моят инат
да превърже ранените птици.
