Jun 13, 2019, 9:12 AM
Да мога най-накрая да се скрия
Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали,
кръщавам всяко камъче на песен.
И двойникът ми, досега скандален,
убивам го, ще го лежа за свестен.
Смъртта не пита, не шепти, не кани.
Не прави сделки, не търпи просия.
Сложете ме сред всички калпазани,
да мога най-накрая да се скрия.
Как кретам по ръба и мигам тихо,
но дишам срещу земното притегляне.
И знам, че всички луди се родиха,
защото Бог страхува се от себе си.
Свързани произведения
Усмихват се сандалите прокъсани,
на този дъжд, немирен като тях,
небето се преструва на навъсено,
но в локвите се отразява смях.
И бурята - проклетница разчорлена, ...
на този дъжд, немирен като тях,
небето се преструва на навъсено,
но в локвите се отразява смях.
И бурята - проклетница разчорлена, ...
1170
12
11
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Къде си, райско момиче???💖💋🌹
-
Ники 💗💗💗
-
Райне💗💗💗
-
Благодаря ти, Златна!
-
"С усмивка под пробитите сандали,
кръщавам всяко камъче на песен."
Поздрави, RainaVakova! -
обичам те, Наде...
-
“И двойникът ми, досега скандален,
убивам го, ще го лежа за свестен. “!!! И пак се върнах тук. Липсваш! -
Прекрасен стих! Специални поздрави!
-
Много ми хареса, Райна и го взимам в Любими!
Смъртта не пита, не шепти, не кани.
Не прави сделки, не търпи просия.
Сложете ме сред всички калпазани,
да мога най-накрая да се скрия. -
Благодаря ви от сърце и ви желая поетично настроение!
-
Великолепна творба! Поздравления, Райне!
-
Силни и противоречиви чувства! Няма как да се скриеш, когато си в сърцето на Бога. Поздрави за прекрасната поезия, Райна!
-
Доста анализи са се родили под творбата... затова ще си позволя само да поздравя и да изкажа почитания на авторката!
-
УАУ! Браво!
-
Великолепна творба!
-
Интересна градация на творбата, в провокативен контекст, дори иронинизаращ човешките представи за добро и лошо!
Хареса ми лутането между алтернативното и въображаемо "Аз", между перспективите и рационалните избори!
Изборите се подразбират от Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне".
Оттук всеки има конкретен подбор, дали да продължи или да потъне!
Везните също отмерват, действията в очевидни решения!
Очите виждат информацията, съзнанието я канализира, а крачките са опциите на конкретен избор!
Сандалите са пътеките и пътищата, направените действия и поетите решения, камъчетата са отекващите последици от наложените мисли и постъпки!
Всеки има свой алтернативен двойник, на астрално ниво, на сензитивно ниво, на духовно ниво, дори в физически смисъл!
Но тук се говори може би, за алтер Егото, която е нашата втора личност!
А лудите това са, обществените норми, поведение, отношение, от което Бог не се страхува, а отвръщава! -
Ех, Стойчо...да припишеш на Бог, човешки пороци.....е грях, независимо от близостта със съвършенството, която е закодирана!
Откривайки собствените си страхове и признавайки ги, ние вярваме, надяваме се, че Бог ни разбира!
Хубав ден да имаш, приятелю! -
И лудите имат възможности: една тънка червена линия едва доловимо ги разделя от гениите. И ако открият страховете на Господ?! Всъщност,Бог не би могъл да ни опази,щом се страхува!Че Той би ли бил Бог, ако има човешките възможности.
Въобще, мисля, че Бог стои над тях. -
Аз предположих, че вярата ми ще бъде коментирана, Младене!
Тези изразни средства и хиперболи не са подигравка към Бог и божественото! Те изразяват човешките схващания и ги иронизират, и ако това не се разбере, значи буквалността е надделяла над вложения замисъл. Както и не става дума във всеки лирически "Аз" за мен!
Смятам, че тези неща не трябва да се обясняват, но влизам в този режим, за да е ясно на всички, че имам няколко молитвеника и библии, а Бог не ме заключва в тях, защото ми е невероятно близък! Много чудеса е сътворил за мен и ги откривам всеки ден, и разпознавам образа му отново и отново! Най-важната молитва за мен е благодарствената и силата, дадена ни от Твореца, е точно в това - да намираме смисъл за какво да благодарим, дори в трудните моменти!
Но ти благодаря, че се помоли за мен....а в този стих дори лудите, не са луди - ама чак пък такъв анализ да правя...
ето я свободата на читателя- всеки разбира и тълкува както умее!
Пак благодаря за вниманието! -
Мари, с усмивка те прегръщам!
Доре, скоро четох, че когато водолеят срещнал извънземно, му казал: Най-сетне да срещна някой, който говори на моя език!
Аз тази си зодия я наричам "зодия перушан", но приемам странностите си като нещо естествено и не се бунтувам и боря срещу тях
говоря за всякакви странности, а не само за изразените в думи...
Толкова с вицовете по темата Другото е благодарност от мен, че нещо докосва и емоциите се обменят. -
Стих на себеотрицанието и проглеждането за себе си като едно същество, издигащо в култ и вървящо през пустинята на Съмнението. Красиво и открояващо се стихотворение. Но Бог живее в Сион, а е казано, че в Рая няма да влезе, който е страхлив. Следователно Бог не се страхува от себе си. При Бог понятия като страх и смелост губят смисъл. Те са жалки човешки понятия, служещи единствено за противопоставяне. Бог не се противопоставя на нищо. Той приема всичко - дори и лудите. Той е Майка и Баща на всичко! Алфата и Омегата! Затова приемам финала на стиха като опит за провокираща метафора и заигравка с Бога, нещо крайно опасно, ако се упорства в греха. Поздравление за смелостта ти, Райна и се моли Бог да те пази. Аз вече се помолих за теб!
-
Много, много "мое"!
-
"И знам, че всички луди се родиха,
защото Бог страхува се от себе си". - По - силно от това не може да бъде казано..."Сложете ме сред всички калпазани, да мога най-накрая да се скрия". Райне, казвала ли съм ти някога, че си извънземна? Такава си, такава! Твоите стихове аз ги чета и поемам през кожата си...Поздрав! -
" С усмивка под пробитите сандали,
кръщавам всяко камъче на песен."!!!!!!!!
Сигурна съм, че дори не подозираш какви прелести твориш! Голям е талантът ти, Райне! -
Благодаря ти, Ангелче....за добрата дума и вниманието! Хубав да е денят ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
