Да мога най-накрая да се скрия
Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали,
кръщавам всяко камъче на песен.
И двойникът ми, досега скандален,
убивам го, ще го лежа за свестен.
Смъртта не пита, не шепти, не кани.
Не прави сделки, не търпи просия.
Сложете ме сред всички калпазани,
да мога най-накрая да се скрия.
Как кретам по ръба и мигам тихо,
но дишам срещу земното притегляне.
И знам, че всички луди се родиха,
защото Бог страхува се от себе си.
