Същата нощ прохождаше и сърцето на Надя, притиснато до това на Насим. А звездите в този момент се интересуваха единствено от това – откъде да вземат още светлина и сила, за да осветят тези двамата долу и да забавят въртенето на световете им. Защото двата свята се въртяха безпомощни толкова инертно един към друг, че имаше опасност да се взривят и така да се опознаят трагично – сгромолясвайки се на хиляди парчета. Като взрив. А след взрива се предполагаше, че всеки ще търси своите части. Но най вече сърцата си, защото…
Двамата се бяха скрили в прегръдките на сенките на дърветата в двора на Насим и си шептяха. Шептяха тихичко и листата на дърветата около тях. Пак на техен си език, както говореше Насим, защото се страхуваше, че ако разкрие сърцевината на полудялото си сърце, Надя ще се изплаши и ще побегне. Затова мълвеше думите, така както се изричат тайни. Но Надя искаше да научи всичко на мига:
- Искам още.
И той шептеше, не спираше:
- Ако имах девет живота като котките, щях да ги ще из ...