155 думи: Камъкът
Multi-part work to contents
Джак и Джулия, като едни типични близнаци, бяха неразделни, самодостатъчни и най-добри приятели. Нямаше край скитосването им по улиците на малкото градче, въртейки педалите на модерните си велосипеди. Не ги интересуваше дали майка им ще се тревожи щом закъснеят вечер. Най-важно бе да извършат възможно най-много детски лудории преди да прекрачат в юношеството и да се променят. Отварянето на пощенските кутии във входовете на четириетажните блокове и четенето на чужди писма бяха сред любимите им забавления. Както и спотаяването в мрака и хвърлянето на възможно по-големи камъни в нечий прозорец, от който непременно струи светлина. Обичаха да чуват далечните крясъци и закани на собствениците на прозорците, докато летят по пътя с велосипедите и смехът им кънти в тишината.
С лукава усмивка Джак хвърли големият камък срещу прозореца на самотната жена. Видя го как лети към главата на преминаващата Джулия и как тя пада зашеметена на паважа. В този миг усмивките на щурите близнаци угаснаха завинаги.
© Боряна Христова All rights reserved.
