Плагиатствам 😊

25:63 часът. Спокойна вечер. Говоря си по телефона с чаша уиски в ръка. Не мисля за нищо. Щастлив съм. 

Всъщност, този GSM не съм го зареждал от месеци, но е хубаво да си говориш с някой. Особено, когато не става дума за утре.

Утре е нещото, което ме кара да мисля, а мисленето руши щастието. Прави го да изглежда глупаво.

Колко е хубаво да чуваш смеха на другия. Значи и той е щастлив.

Иска ми се да му попея и започвам:

" А нам  всё равно.

А нам всё равно.

Мы от вами не боимся..."

Весело ми е!

Леле... -1:72. Кога мина това време. Не обичам отрицателните часове, но тогава всички спящи, спят.

Време е да кажа "Лека нощ"

- Лека нощ, Приятелю!

Знам, че и той е от тия, които като спят виждат.

Сега започват моите разходки със Совата. И двамата обичаме нощта. Ноо..."Совите не са това, което са"

Понякога прелита над главата ми и изпищява.

Май трябва да се пазя от нещо в тъмното, но аз не виждам и продължавам щастливата си разходка.

Най-обичам, когато кацне на рамото ми. Взирам се в големите и зеници и съм спокоен, че тя е с мен.

Вече е утро. Странна дума, сякаш означава утре, но всъщност е днес.

6:20 е. Спящите се събуждат, но си остават незрящи.

Защо ли се будят?

Да, новият ден. Щастлив ден, до следващия сън.

Време е да се прибирам, да пия чаша кафе и да си лягам.

Ето, Совичката вече спи.

Леки сънища, Зрящи!