25:63
Плагиатствам 😊
25:63 часът. Спокойна вечер. Говоря си по телефона с чаша уиски в ръка. Не мисля за нищо. Щастлив съм.
Всъщност, този GSM не съм го зареждал от месеци, но е хубаво да си говориш с някой. Особено, когато не става дума за утре.
Утре е нещото, което ме кара да мисля, а мисленето руши щастието. Прави го да изглежда глупаво.
Колко е хубаво да чуваш смеха на другия. Значи и той е щастлив.
Иска ми се да му попея и започвам:
" А нам всё равно.
А нам всё равно.
Мы от вами не боимся..."
Весело ми е!
Леле... -1:72. Кога мина това време. Не обичам отрицателните часове, но тогава всички спящи, спят.
Време е да кажа "Лека нощ"
- Лека нощ, Приятелю!
Знам, че и той е от тия, които като спят виждат.
Сега започват моите разходки със Совата. И двамата обичаме нощта. Ноо..."Совите не са това, което са"
Понякога прелита над главата ми и изпищява.
Май трябва да се пазя от нещо в тъмното, но аз не виждам и продължавам щастливата си разходка.
Най-обичам, когато кацне на рамото ми. Взирам се в големите и зеници и съм спокоен, че тя е с мен.
Вече е утро. Странна дума, сякаш означава утре, но всъщност е днес.
6:20 е. Спящите се събуждат, но си остават незрящи.
Защо ли се будят?
Да, новият ден. Щастлив ден, до следващия сън.
Време е да се прибирам, да пия чаша кафе и да си лягам.
Ето, Совичката вече спи.
Леки сънища, Зрящи!
© Гедеон All rights reserved.
