Глава VII
Орлин излезе доволен от стаята. У него се прокрадна надежда, а колкото и да не си го признаваше я беше позагубил. Само за ден, само за няколко часа, Александрова го накара да повярва, че е възможно наистина да вършат работа- ефективно и в екип- без спънки, натяквания от по-високо, или пък мрънкане. Не! Наистина в този момент той беше щастлив.
- Хей!- извика Снежана. Стоеше на вратата- Ами къдрицата?
- Какво за нея?
- Правили ли сте ДНК- анализ?
- Изпратихме проба в София, защото ние разбира се не разполагаме с необходимото оборудване, но още чакаме резултат. Защо питаш?
- Виж снимката на Мария. Виж косата ѝ.
- Смяташ, че е нейна? Радост- петото момиче, което изчезна също е чернокоса и къдрава.
- Да, но виж хубаво, огледай снимките.
- Е различно къдрави са, ама все пак къдрицата е срязана с нож или ножица.
-Тази обаче е естествена. Ще намеря и други снимки на Радост, но съм почти убедена, че не е родена къдравелка, нито че черното е естествения ѝ цвят.
- Искаш да ми кажеш, че ...