Глава XXII
- Истина ли ми говорите, момчета?- повтори невярващо още Орлин.
- Явно е истина, Страхилов!- каза Снежана и го дръпна встрани, като му кимна леко към Ирина- Искам да говоря насаме с теб, когато това стане възможно! И нека е по-скоро, защото наистина е важно!
- Добре!- прошепна той.
- Здравейте, ммм- поколеба се за миг- Здравейте, момчета!- изчисти дрезгавината в гласа си Ирина.
- Здравейте, госпожо!- отвърна Андрей и се усмихна.
- Здрасти!- не остана назад и Слави, Андрей леко го сръга в ребрата.
- Ти трябва да си Слави!- все още тихичко говореше тя като се доближи до него. Погледна го право в очите- тези зелените, пъстро напръскани. Той потръпна- А ти сигурно си Андрей? Права ли съм.
- Да, госпожо!- потвърди той- А Вие сте?- тя погледна Снежана, сякаш чакаше да ѝ даде знак, а тя от своя страна кимна.
- Аз съм... Ирина!- сякаш на издихание каза тя.
- Данината мила майчица?- рязко и иронично реагира Слави.
- Точно така. Бързо се сети. ...