Глава XXXV
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата заедно също опитаха- двама да го изтеглят, а един да я вдигне. Отново не успяха. Какво се случваше? Защо?... Глух тътен в края на галерията, накара Снежана за миг да отнеме вниманието им.
- Там има някой!- извика убедено тя и хукна в тази посока.
- Данаиле, вземи още двама-трима с теб и бягай след нея, че на моменти не я слуша главата!- набързо извика Орлин. Олелията от всички насъбрали се стана голяма...
Туп-туп... Туп-туп... Туп... Туп...Ту... И с все по-дълбока пауза. Сърдечният ритъм отслабваше и заглъхваше някъде там в празното пространство. Тя отвори очи- беше много мътно и мъгливо всичко около нея. Опита се да се изправи, но усети контра- нещо я дръпна назад. Насили се да огледа окол ...