Петък вечер е. Съпругата ми отиде за три дена до родителите си, да урежда някакви имотни въпроси. Вкъщи сме сами с петгодишната ми дъщеря. Аз съм се опънал в хола и гледам телевизия. Тя си играе в детската, но явно и доскуча и се присламчи при мен. Вече е девет. Започва някакъв филм. Излиза надпис „Препоръчителен родителски контрол за деца под шестнадесет години”:
- Какво пише там, татко? – пита малката и ми напомня, че не трябва да е пред този телевизор, а пред нейния си.
- Пише, че този филм не е за малки деца като теб. Хайде, скъпа…! Отивай си в стаята, да си гледаш твоите детските. И се приготвяй да си лягаш. Миеш очи, зъби, дупе и в кревата. Време е вече.
- А защо не е за малки деца? – любопитства тя напреки на императивите ми.
Поглеждам я и разбирам, как всъщност си търси повод или да надникне какво ще е то това забраненото, или иска да остане още малко с мен. Отговарям и строго:
- Защото в него има показани лоши неща.
- Че какво от това? Какво ще ми стане – кривва се тя с демонс ...