Слънцето надничаше зад пролетните облаци като усмивка на продавачка – леко изплъзваща се, формално ведра, на практика уморена като параван в куклен театър.
Той спря до портичката и се огледа. Градинката беше готова – прекопана, цветята засадени, храстите вързани, защото още им е рано да се разперват, лехите оформени, че и тук-там вече избиваха зелени стръкове.
Е, жена му беше свършила добре работата си. Ама все щеше да зърне нещо и да й направи забележка. За него оставаше двора отзад. Да пооправи поне малко натрупаните боклуци, да поразкопае, да оправи оградата към комшиите откъм гърба на къщата, защото кучето на ония май беше хапнало изчезналата оня ден кокошка. Ама небрежни хора, ей! Минали кокошките – какво толкова? Ще клъвнат от разсада – няма да обеднее човечеството… Обаче, вечерта се прибраха с една по-малко, а той така и не видя какво е станало. Ако знаеше… Ох, че скандал щеше да вдигне… Макар… Абе, не беше баш за скандал сега. Таман ръката му се оправи след предишния. Грубиян! ...