„Имам дом. Вярно, че е високо в планината, че е каменен и до него се стига трудно, но си е мой дом, съграден, облагороден и населен единствено от мен. А от днес и от металния ми съквартирант, който прие с равнодушие факта, че ще живее в каменна ниша, оградена от три страни с естествена скала. Фасадата съм я иззидал от плоски каменни плочи, споени с естествен хоросан от близкия пясъчник. Вътре е доста обширен дори за двама обитатели и е осветен от широк панорамен прозорец и врата. Пред своеобразната ми гарсониера се разстила широка и равна естествена тераса от която се простира вълшебната гледка на близките върхове, отделени от долината на река Стърна. Вътрешността на обиталището няма да я описвам. За нея ще стане дума по натам в повествованието. След като прокарам вода от близкото поточе ще съм напълно доволен и ще мога с пълно право да обява жилището си за моя крепост, в която ще се разпореждам както намеря за добре. На онези, които любопитстват ще им отговоря, че не бих се върнал в ц ...