Да се представям ли...

               Българин, намерил по-лесно препитание е Гърция, не че в България няма, но ламтежът за евро по курса 2 към 1 ни подкара като овце през границата.

И сега съм шофор, значи най-добрият шофьор сред инженерите и най- добрият инженер сред шофьорите, дипломиран при това.Какво да мрънкам, тежко било, ами стой си в България на лекото, защото като дрънне 17 часа, тътри нозе за в къщи.

Псувай тихичко управленжците и системата, или дебеланата на шефа и ти става по-леко , нали, особенно след чашка-две ракия и оплакване на масата от несправедливостта на живота...

Мдаа, коя мацка ще остане залепена до тебе, заради една инженерска заплата ли , е не броя стотинките за кафе и баничка, но такава е приказката. Мацките и те се изучиха, как не, толкова университети има сега, макар и да не знаят какво значи формулата на Маркс, пари-стока-пари прим,... ама имат стока, която винаги си е у тях, продава я, но пак си остава у нея, значи друга трябва да е формулата.

             Баба все се смееше '' Какво стана бе, момче левент, за чудо и приказ, а се задели,... ни мома, ни жена .'' Само дето не каза '' Абе, ти  да не обикаляш градинките като ония ''

Не, ама наистина като не черпиш наляво-надявно, много ясно, че нямаш и ''приятели''.

             Метаморфозата идва изведнъж...

Собственикът на българската фирма се тюхкаше, псуваше на шофьори, изтърканата фраза'' Той Сталин не се е оправил с шофьорите, та аз ли...'' бе в устата му.

А дяволът ме ръчкаше с остена

- Шефе, аз имам всички категории, ако ми вярваш мога да извърша този курс - предложих

Имаше зор, какво да ми вярва, извърших курса,... последва втори, трети.

Получих плика със заплата,... я, да няма грешка, тройно по-вече от инженерната.

Касиерката гледа, смята

- Ох, пропуснали сме командировъчните, как ги искаш, на база километрите или като дни в командировка - изчерви се касиерката

- Ааа, ти ще прецениш, да има да те почерпя нещо след работа - смеех се закачливо тогава

Права бе жената, шефа кучета го яли, има пари, трябва да се заплаша за труда.

След ден -два ми напъха още един джоб пари.

Вечеря в ресторант, танци,... е друго си е да имаш неброени пари в джоба си.

После отидох при шефа и сместо да се коси ежедневно му предложих

- Може да ме назначите само шофьор, на ТИР,  на камион или каквото дойде, и ще бъда шофьор, той и инженер - смеех се над шегата си.

Назначиха ме на Скания, може да е камион, но летеше по пътищата. Не пиех, не пушех и бях шофьорът който не отказва дестинация.

Касиерката винаги точно изчисляваше,... от по-дългите курсове й носех дребни подаръчета.

Е, то било хубаво, начаник далеч, жена в перспектива, вършиш си работата, плащат ти. Пей сърце,

Имахме любовни приключения с касиерката, до като не разбрах, че е семейна и с две деца.

Извиних й се, че така не мога и не искам...

Отговорът не закъсня, не получавах бонус за икономия на гориво, е пооткрадвах някой литър, но колко може да изгори една лека кола, в един гараж под наем, държах 200-300 литра в туби, и татко караше на аванта.

С другите шофьори коментирахме курсове, заплащане, моите винаги по-ефтини. Отидох няколко пъти при диспечера, при касиерката,... Ами така е, няма грешка. Измисляха си разни неустойки, вътрешни глоби.

Ауу, стана ужасно, вместо да изпълнявам графика нарочно закъснявах, уж имало трафик или проблем при товаро-разтоварните работи.

Не, не мога да работя така нормално, в мислене на дребнаво шишалкавене.

Напуснах и взех да следя обяви за работа.

Охоо, ами то много по-вече места за шофьори, отколкото за други специалности, и никой не търси инженер. Милата ми баба, все ми рошеше косата с думите

'' За това ли ма баба учи толкова години за инженер, сега да си шофьор, виж хората името си едва подписват, а са шофьори, а ти...''

            И така по обява за работа се озовах в Атина в голяма транспортна фирма, от тирове-контейнеровози до хладилни, и хладилни микробуси за сладкарски изделия, хладилни камиони за сладолед, плодове...

И тук не избирах дестинация Пирея- Игуменица, Игуменица-Солун-Кавала, бръмчах навсякъде, а през почивните  си дни запълвах дупките с микробуса за разнасяне стоки из супермаркетите.Какво друго да правя, няма жена, деца да те очакват или да ти мрънкат като се прибереш.

           Запознах се с българка от един супермаркет. Харесахме се, често аз бях в квартирата й и нали пътувах, носех продукти да готви, стекове бира, безалкохолно. Ех, най-после щастието да ми се усмихне с приятна и обичлива жена.

Но, не бъде

- Не искам само когато си свободен да идваш при мен,... любовници ли сме, приятели ли,... не мога да планирам нищо, да идем с познати на таверна, на гости, ти винаги си на път - укоряваше тя

Обяснявах й, че винаги мога да напусна, ако това е причината, щом иска да живеем заедно. Привидно се съгласи, но си остана мърманисваща и недоволна.Говорехме да си вземем  по 10 дни отпуск и да идем някъде, даже и извън Гърция, категорично бе против с мотива, че била дошла тук да работи и изкара пари да си купи кола и жилище в България. Размина се и тази идея с отпуската, и идеята да сме заедно като семейство. Какво да се измъчваме взаимно.

Размислих се веднъж ма един паркинг, трябва ли да се раздвоявам между пътя и какво да правя с госпожицата си. Ами и аз съм тук да работя, да спечеля някое евро,... какво ще ги правя ли, ами нищо, имам си къща и  модерна кола я България, мога да ходя на екскурзии,... къде, Европа тясна за мойта душа е,... Австралия, да бе кенгуру мога да видя и тук, а също и Снежанки на плажа.

               Изведнъж излезе закон за по-високи данъци , такси за второ, трето жилище.

Модерно казано, жилища се предлагаха, няма купувачи, жилища предимно в така наречените работнически квартали, в по-периферните квартали, едновремешни селца около Атина. Продаваха ги, защото благосъстоянието на гърко се е увеличило, построили са си нови, модерни жилища в кварталите около морето, около Оломпийския стадион и градче.

- Петро - попита ме кирия Дафни един ден , съседка до картирата ми, аз  бях частен безплатен  автомеханик на колите им, а тя дали беше брокер на недвижими имоти или юрист в кантората - Ти, колко плащаш  наем за тази квартира, не искаш ли твое жилище, сега поне има голямо предлагане.Имам една тъкмо за теб, стандартна на един етаж, осем стаи, веранда и двор с цитруси, е може би иска малко ремонт, но ти умееш. Хайде, оправяй колата ми и отиваме на оглед.

              За какво ми е къща тук, още година-две и нали смятах да се пребирам.

Обаче къщата ми хареса, и образно казано направо за без пари,... имах ги, сбогом Австралия, оставам тук. Усмихвах се доволен, нали имахпреди време  една позната, тя казваше за квартирата ми, много малка, но просторна. После търсих в Гугъл, какво е това понятие, малка но простовна.

Е, сега поне  къщата ми в просторна.

Пристигнаха мама и татко, зарадваха се, запретнахме ръкави и за двадесеттина дни освежихме всичко, боя, лакиране, лъснахме мозайките. От старите мебели запазих подредбата в хола, библиотеката, фотьойли, масичка  с еднакъв стил, е не е рококо или барок де,... виенски причудливи столове и даже стол-люлка.

Боядисахме фасадата бяла, остъргахме цокъла и верандата, както се казва, натруфена като калайжийка на Старозагорският пазар...

Бвх взел под наем пикап от фирмата  за изхвърляне на непотребните неща,

На връщане гледам до контейнера през няколко улици, пиано.

Подминах,сигурно са се местили и оставено непотребно. Върнах се, вдигнах капака, ударих няколко клавиша,... свири. Започнах '' Когато бях овчарче и обците пасях ''

Мама припадаше от смях в пикапа,...Концерт за пиано без оркестър, на Атинска улица до контейнер за смет. Никой от съседните къщи не реагира на шумотевицата. Захвърлено е.

- Мамо, вземаме го, тъкмо за хола и като идваш на гости да има на какво да свириш...

Да, но как се качва пиано в пикап с трима души. Лесно , ама друг път.

Дадох пикапа назад до бордюра

- Мамо ти само прикрепяй да не се вийне настрани, ние с татко вдигаме предните крака в пиката, после ти пак прикрепяш, ние вдигаме задните и бутаме напред - изкомандвах

Като джипси-паляджист, е тези дето събират ненужни неща покрай контейнерите, за секунди го натоварихме, обвързах с въжета да не падне и потеглихме.

Свалянето е по-трудничко

- Знаете ли - рече мама - съседите ни изглежда са българи, вчера чух българска реч, не ги ли познаваш, да ги извикаме на помощ

От къде да ги познавам, тук и без това хората рядко се познават, пък и да си свършат работа, абсурд, това да не съм аз.

                Извиках веднъж-дваж, зъннах на звънеца на пътната врата ,... нищо.

следва