1 min reading
Вървя си аз нагоре по баира тичам,
обръщам се назад и тичам,
тичам към дома на баба бързо да дотичам.
Пристигам аз и вратата си отварям,
ама на баба бравата и затварям
и катинара така си го оставям.
Блъска, удря, вика,
ама Велка пак си пее, тананика.
Баба само долу се усмихва
и тихичко се киска,
нещичко си мрънка и си тананика:
" Няма, няма да отвори. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up