- Митрееее, Митреее. Къде се бре?
- К`во си се развикала, ма Пено.
- Ела бре, котката отмъкна една риба. Ей га на покрива.
- И к`во искаш? Да се кача на покрива да взема рибата от котката ли?
- Уплаши я, бре, да пусне рибата.
Дядо Мите, нали обича баба Пена, тръгна да гони котката.
- Писе, писе, пусни рибата.
- Бре ти майтап ли си правиш? Кат` я молиш, ще ти пусне рибата ли? Море, Митре, замери я с нещо, бре. Най-хубавата рибка открадна поразницата.
Дядо Митре се огледа, но нищо нямаше за хвърляне, а котката вече на върха на покрива. Ще премине оттатък и край с рибата. Баба Пена се беше прибрала да пържи останалата риба и го бе оставила на самотек. Дядо Митре най-добре си живееше като изпълняваше к`во му кажеше баба Пена. И ако нещо не станеше, тя си носеше отговорността. Нямаше време за губене. Котката влачеше рибата и се отдалечаваше. Дядо Митре без да се замисли повече, изу галоша и замери към котката. Ала пуста старост, ръката беше отслабнала. Галоша се удари в ръба на покрива, зав ...