Из цикъла" Тя, другата"
Велин пристигна привечер. Настани се в хотела и излезе да хапне нещо. Беше сам на масата и така остана до края на вечерта. Не му се говореше с никого. Раздразнението го ядеше отвътре. И досадата. Тази командировка си беше на Ангел. Точно когато трябваше да замине на море, жената на Ангел започна да ражда. Сега можеше да плува и да се изтяга на гръцкия плаж. От няколко години не си беше вземал отпуска, а тази командировка беше важна, не търпеше отлагане.
Велин изпъшка, плати и се надигна. Тръгна към хотела и тогава я видя! Замръзна! "Не, сигурно греша, не може да бъде, какво ще прави в това забутано градче?!" Не разбра как тръгна след млада жена в синя рокля. До нея припкаше петгодишно момиченце. "Уф, Велине, това не е Лизи, тя няма деца, не може да има, забрави ли?"– мърмореше си той под носа. Но краката му го водеха след черните къдрици. Прикриваше се зад сгради и дървета, оглеждаше се гузно. Малко внезапно за него тя хлътна във входа на някакъв блок. Той изчак ...