БЕЗСЪНИЕ

Напоследък лошо спя – въртя се в леглото, нещо си мисля ли, спомням ли си, но мозъкът ми все работи на празни обороти. Понякога си въобразявам, че ако можех да си изключвам мозъка както изключвам лампата, ще заспя веднага. Жена ми твърди, че той, мозъкът ми, никога не е бил включван, но тя обича да се шегува, особено след като ме уволниха от фирмата. Кой знае, може пък да е обратнопропорционален на активния ми живот – през деня съм като малоумен, а през нощта помъдрявам.

Броих овце, не помага. Постепенно овцете започнаха да приличат на вълци, припознах много политици сред тях, настървени и гладни вият срещу мен, започнах да се изпотявам, страх ме хвана, и пак същото безсъние.

Една вечер, късно беше, към полунощ, идва в съзнанието ми Арнолд Шварценегер. Голям мъжага, един такъв як и мускулест, холивудско творение с австрийски произход.

- Как си, друже? Защо си се омърлушил така? – пита ме и се озъбва с тази своя широка и каменна усмивка.

Не вярвам на очите си – не кой да е, а Шварценегер при мене. Облечен с широка хавайска блузка с кривнати палмички по нея. Само пура му липсваше. Отдалече идва човекът, а аз мълча като пън. Не бива така, засрамвам се и отговарям:

- Ами как да съм добре бе, Арни? Нищо не ми е наред. Дори не мога да спя.

- Няма проблем, тейк ит изи – тупа ме по рамото, при което ключицата ми изпука. Арни не знае добре български, не ги учат достатъчно в Холивуд, ама горе-долу му разбирам. – Пийни едно уиски и ще отпуснеш нерва.

Тая па, какво уиски? Аз нямам пари да си купя самобръсначка и напоследък все брадясал ходя, той за уиски ми говори.

Както и да е, поговорихме си и нощта мина неусетно и леко.

На другата вечер ме посети Силвестър Сталоун. И той със завалян български. Даде ми съвет да се снимам във филми. Добри пари се изкарвали. Сигурно ме е взел за педя човек-лакът брада, ако изобщо има такъв герой в Новия свят.

Какво да ви кажа – изредиха ми се на гости сума ти знаменитости, всеки съвет ми дава, пари не дават. А съветите все едни и същи: да се снимам, да изиграя главна роля, може и второстепенна, но съществена, славата носела пари както любовта щастие.

Откъде ми се появиха пък тези, викам си. Защо не идват нашенските артисти в сънищата ми? Всичките ги обичам - като им гледам сериалите, ми идва ту да плача, ту да се гръмна, ту да се смея. Никога не оставам разочарован, все ми се иска нещо лошо да си направя.

Обаждам се на моя приятел и споделям.

- Разбираш ли, две-три поколения звезди нахлуват вкъщи всяка вечер, говорят ми приятелски, съвети ми дават... Не знам сън ли е, наяве ли идват, но ме е страх да ходя на лекар, ще ме вземат за луд и ще си изгубя бизнеса като чистач в кооперацията.

Приятелят ми се замисли. Верен приятел е, от детинство, знае, че не съм луд.

- Сигурно си перколясал малко, но то е нормално. Виж какво, лоши съвети ти дават тия чужденци, не ги слушай.

- Ама защо така говориш, повярвай, като идват при мене, после някак се успокоявам и като че ли подремвам малко.

- Защото – казва, - ако се снимаш в български филм, ще загазиш още повече. Като те знам, твоят филм ще го забранят и за деца, и за възрастни. Може и да те осъдят...

Помисли той още малко и ме довърши:

- Нашият филм, приятелю, никой не иска да го гледа. Прожектират ни го в сънищата дори, оттам идва и това безсъние, реакция е. Айде със здраве, и вземи един автограф от Арни, ако го видиш пак.