3 min reading
БЛАГОДАРНИЯТ
Трамваят закъсня с цели десет минути, измръзнах на спирката, докато го чаках. Успокояващото бе, че всички други бяха измръзнали, едно дете даже ревеше от студ, а човек без шапка се опря на стълб, за да прикрие припадъка си. Чуждото нещастие топли, но не чак дотам.
Трамваят естествено бе неотоплен.
- Трябва да сме доволни, че все пак дойде – каза ми един бузест гражданин, който не знам защо се хвана за палтото ми вместо за лостовете.
- Държите се за палтото ми – уведомих го.
- Благодаря ви, благодарен съм.
- Не искам да ми благодарите, а да си махнете ръката от палтото ми. Хванете се за нещо друго.
Човекът беше нисък, но все пак бе по-висок от седалката и можеше да направи нещо по въпроса.
- Моля ви – каза, - продупчете ми тези два билета.
„Досадник”, казах си, но взех билетите. Пълно е с такива в градския транспорт – пътуват без причина, сноват от пазар на пазар и си въобразяват, че са били на околосветска обиколка, когато направят равносметката си вкъщи. Върнах му билетит ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up