7 min reading
Сякаш побеля взорът му от снега, де за три дни покри всичко, що знаеше човек.
Северният вятър изсвири пронизително в оглозганите клонаци и кехая Аргир сръчка кобилата. Пътят се губеше в белотата, и той смело подкани добичето. Нагазиха в преспите и щом съзря бора, де бегло се зеленееше в края на селото, въздъхна с облекчение.
От дете знаеше Аргир това старо дърво досами двора му. С часове се бе прехласвал по птичките, що дружно цвърчаха в клонаците, и с изгладнели от зимата душици чоплеха зрънца в шишарките.
Севернякът проплака отново, а той дръпна юздите и животното спря.
Наостри слух и замислено поклати глава. Като да не беше само воят на вятъра, нещо друго сякаш се носеше с него и глъхнеше самотно в звуците на зимата.
Щом стигна до стария бор се ослуша отново и слезе от добичето. Разбута ниските клонаци, снегът се посипа върху му и за миг усети как дъхът му замръзна в гърдите. Поколеба се, усещайки трепета в ръцете си и плахо посегна към малкия вързоп. После го мушна под ямурлука си, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up