Отношенията на Венци със съседката от апартамент № 9 бяха доста странни, меко казано. Той я харесваше, по принцип, но имаше някои задръжки, които му пречеха да осъществи интимен контакт с нея. Проблемът определено бе в него, защото тя няколко пъти му бе правила тънки сексуални намеци, явно го харесваше. От време на време двамата пиеха след работа кафе в кварталното кафене, два пъти бяха ходили на кино заедно и един път на екскурзия на Витоша, но това бе всичко. Тя, момичето с рядкото име Ниела, също бе започнала да се държи прекалено сдържано, вероятно защото Венци не бе откликнал на намеците й.
Венци не бе сигурен дали иска Ниела за гадже, защото… никога не бе виждал стъпалата й. Е, всъщност виждал ги бе, но обути в обувки, ботуши и пантофки, никога не ги бе виждал боси, каквото бе неговото желание. Венци си падаше по женски стъпала, и то много – за него стъпалата бяха най-важни от сексуална гледна точка. Не че не си падаше и по стегнати гърди, очарователни лица и тънки талии, просто ...