Да не се чете от лица под 18 години!!!!!!!!
Петър Антонов чакаше в студиото си. Гостът, който трябваше да дойде, не бе като другите. Не знаеше какво да изпитва към него, дали респект и уважение, или омраза и презрение. Може би най-добре е да остане колкото се може по-безучастен. Нямаше представа защо този човек му бе влязъл толкова силно в полезрението, дали от това, което бе правил или защото щеше да направи първото интервю от този род в България. Усети как ръцете му треперят, как гърлото му изсъхва.
В дългогодишната си кариера като телевизионен водещ той се бе срещал с всякакви личности. Но никога досега не бе изпитвал такова вцепенение, когато трябваше да се срещне с някого в студиото си. Изпи кафето си и чашата вода, която му бяха приготвили и се отпусна в трепетно очакване. Камерите бяха приготвени да снимат прякото предаване, а един хронометър отброяваше секундите, които оставаха до влизане в ефир.
Когато се отброиха и последните секунди и на екрана на "аутокю"-то се почви встъпи ...