Младият мъж изпрати поредния имейл с данни до централната база данни на Корпорацията и уморено погледна святкащия с флуоресцентна светлина в долния ъгъл на монитора циферблат на часовника. Показваше точно 16:59. След една минута щеше да се изключи автоматично работния профил на компютъра и вече можеше да влезе с личния си. Животът му беше строго програмиран от Корпорацията. Сутрин точно в 9 часа се блокираше личния му профил и се включваше работния и до 17 часа ставаше роб на работодателя си. Вярно работеше от дома си, ако малката кутийка, в която живееше, може да се нарече дом, но Корпорацията контролираше всяка секунда от мизерния му живот.
Мъжът с нищо не се различаваше от стотиците милиони като него, обитаващи огромния мегаполис, пуснал пипалата си на хиляди километри навсякъде. Населението на Земята надминаваше петдесет милиарда и пренаселването се усещаше все по силно. Континентът се беше превърнал в един огромен град, разделен на килийки, в които живееха стотици милиони хора, ка ...