pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
907 17368
Sep 3, 2021, 2:33 PM

Бягство 

  Prose » Narratives
4.9 / 15
1277 8 21
1 min reading
Тичаше... По стръмната урва на страха зад нея се свличаха камъните на вината, която не спираше да я гони като освирепяло куче. Понякога споменът камък я настигаше и заставаше пред нея с кривото лице на остаряла от чакане питанка. Тя беше загубила отговорите в бездънното море на въпросите си и единственото, което можеше да направи беше да тича. Ако вятърът я запиташе от какво бяга уплашената ѝ съвест, щеше да му се нахвърли като разпенена вълна, устремена към брега на илюзорното спокойствие и да стовари върху него юмруците на женската си немощ. Тичаше дори и в съня си, опитвайки се да сглоби от режещите му стъкълца витражите на слънчевото отражение, с усещането, че те ще изличат сенките на миналото.
В огледалото за обратно виждане за миг съгледа очите на баща си. Те угасваха в жаравата на неизречения упрек и вече за нищо не молеха. Стигнаха я и протегнатите ръце на майка ѝ, която искаше да я прегърне, застанала на портата между белия свят и отвъдното, заръчвайки ѝ да живее за децата си. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works

More works »