Пролетта дойде. Долината оживя под звуците на птичи песни, съпроводени от весел смях и почти денонощни празненства. Околните хълмове се превърнаха от гигантски купчини сметанов сладолед в развълнувано море във всички цветове на дъгата.
Целият месец март бе безкраен, нестихващ купон. Непрестанно получавах покани от всеки, за когото можете да се сетите – макар и много по-млада от всички останали жители на кралството, аз се ползвах със значително уважение. Но отказах на всички – дори и на най-добрите си приятели. Все пак, това бяха елфи. Никога не съм ги разбирала.
Много по-приятно бе да предприемам дълги самотни походи из вълшебната гора или да седя с часове под някое разцъфнало дърво с книга в ръка – тоест, да отлагам неизбежното. Ала то не спираше да тормози съзнанието ми ден и нощ. Все някога трябваше да го направя.
Мина цяла седмица, докато събрах смелост. През всеки от тези седем дни си събирах всички вещи и ги връщах обратно поне по два пъти, докато накрая не заключих куфара си и н ...