Изящните пръсти на зимата предяха нежни дантели, с които украсяваха прозорците на осветената къща. В огнището гореше Бъдник – пън, приличащ на голям фойерверк, който пръскаше искри около себе си. Над него висеше гърненце, където бобът къкреше напевно. Затворената врата на старата фурна, разположена срещу огнището, се беше изхитрила и подмамваше децата с аромата на набъбващия в прегръдките ù тиквеник. Върху пода беше постлана дълга, бяла покривка. Върху нея се пъчеше увитата в кърпа питка с паричка и дрянови клончета, а до нея се бяха подредили панички с най-различни вкусотии – ошав, варено жито, постни чушки, мед и оцет с накълцан в него чесън. Отстрани се спотайваха орехчета.
Баба Иванка свали гърненцето с боб от огъня, покри с намокрен вестник тиквеника и ги сложи на трапезата. Дядо Петър влезе в стаята с леко зачервено лице, а в ръцете си държеше медено менче, пълно с гъсто, червено вино. Децата - близначките Ивана и Петра – тутакси се спуснаха към него за прегръдка. Родителите им б ...