Бъдни вечер
Изящните пръсти на зимата предяха нежни дантели, с които украсяваха прозорците на осветената къща. В огнището гореше Бъдник – пън, приличащ на голям фойерверк, който пръскаше искри около себе си. Над него висеше гърненце, където бобът къкреше напевно. Затворената врата на старата фурна, разположена срещу огнището, се беше изхитрила и подмамваше децата с аромата на набъбващия в прегръдките ù тиквеник. Върху пода беше постлана дълга, бяла покривка. Върху нея се пъчеше увитата в кърпа питка с паричка и дрянови клончета, а до нея се бяха подредили панички с най-различни вкусотии – ошав, варено жито, постни чушки, мед и оцет с накълцан в него чесън. Отстрани се спотайваха орехчета.
Баба Иванка свали гърненцето с боб от огъня, покри с намокрен вестник тиквеника и ги сложи на трапезата. Дядо Петър влезе в стаята с леко зачервено лице, а в ръцете си държеше медено менче, пълно с гъсто, червено вино. Децата - близначките Ивана и Петра – тутакси се спуснаха към него за прегръдка. Родителите им бяха заминали надалеч, за да спечелят пари и бяха оставили петгодишните си момиченца на грижите на бабата и дядото. Тръгнаха със свити сърца – не при старците и не на село трябваше да растат децата в началото на двадесет и първи век. Крепеше ги надеждата, че бяха само на пет и като тръгнеха на училище, те щяха да им набавят всички удобства, които предлагаше цивилизацията.
Дядо Петър разбърка огъня с машата, извади няколко въгленчета върху лопатката и добави малко тамян. Двете момичета кихнаха и баба им ги благослови – на хубаво беше. Четиримата обиколиха къщата, като прикадиха всеки ъгъл от нея. После коленичиха пред трапезата. Дядо Петър каза Божията молитва и разчупи питата . На Ивана ù се падна паричката, а на Петра – дряново клонче. Парите и здравето отиваха при най-малките – така и беше редно. Оставиха един къшей настрани, „за Бог”, както обясниха на малките момичета. Счупиха няколко ореха и ядките им бяха цели. Това означаваше, че идващата година щеше да бъде богата и плодородна. Дойде ред на баба Ивана да подаде на всеки по едно залъче, натопено в оцета с чесън – за здраве и в меда – за сладък живот. На всеки се полагаше по глътка вино, за да заври кръвта. Едва тогава хапнаха и от другите ястия, които бяха толкова вкусни, че момичетата започнаха да клюмат уморено с глави. Бабата ги подкани:
- Хайде, да се умиете и да лягате. Днес е Бъдни вечер и Бог сбъдва желания. Да не забравите да си наумите по едно! Затуй и трапезата се не раздига – ако Бог намине, да хапне и да благослови къщата. Утре ще празнуваме раждането на Божия Син. Ще ви разкажа приказка за туй, докат уготвя манджите.
Петра и Ивана не чакаха да им се повтори. Те се приготвиха за лягане и след като пожелаха лека нощ на баба и дядо, се мушнаха в топлото креватче.
- Аз си пожелах мама и тати да си дойдат – каза Петра.
- И аз, ама да си останем тук, при баба и дядо – отговори Ивана.
Момичетата се хванаха за ръце и заспаха. Сънуваха топлата стая, Бъдника, трапезата и как прегръщат родителите си. Отстрани ги гледаха баба и дядо и се усмихваха.
© Весислава Савова All rights reserved.
