Бързият от София е като часовник – винаги пристига с десет минути закъснение. Чудя се, защо не променят разписанието, та хората да знаят кога да го чакат. Да, ама той пак ще закъснява и така – докато извъртят часовника, казва Арам, комшията. Арам ми е комшия по сергия – вляво от мен, скрит зад окачени блузи, пуловери и бельо, той заявява присъствието си само с глас. Но пък какъв глас! Навремето кандидатства в музикалното училище и за малко да го приемат... но това е друга история. Вдясно, облегнат на своята количка, потропвайки с щипката, с която вади кренвиршите от тенджерата, мазно се хили Мангала. Не е лош човек Мангала, само дето като види някоя по-засукана булка и зяпва – аха да му падне ченето в тенджерата. Между тях съм аз. Продавам вестници – вече трета година – след като се пенсионирах. Хем – казвам на жената – на чист въздух, хем някой лев към учителската пенсия, хем, както се казва, държа ръката си на пулса на обществото. Защото, по едно или друго време, обществото минава от ...