Виктор погледна часовника си и въздъхна. Незнайно защо за пореден път се беше вързал на глупостите на Ема. Много добре знаеше, че след като скъса с него, още в гимназията, всеки път, когато го потърси беше или, за да му иска услуга или за да го направи за смях. Та, кой, по дяволите, би искал да възроди стара връзка точно на Хелоуин, че да си урежда среща тогава с него, и то маскарадни костюми. Да не говорим за мястото. Да, блатото в западния край на града беше любима локация на местните в деня на Хелоуин преди. Но откакто преди няколко години намериха остатъци от човешки тела в тинята, хората спряха да идват.
Взирането в черния път, който водеше до блатото не даваше резултат. Не проблясваха нито фарове на коли, нито силуети на човешки фигури се виждаха. Никой не отговаряше на съобщенията му, телефонът й беше изключен – беше време да приеме, че Ема за пореден път му е вързала тенекия. Виктор реши да хвърли последен път поглед към другия край на блатото, когато изведнъж леко се стресна – ...