Виктор погледна часовника си и въздъхна. Незнайно защо за пореден път се беше вързал на глупостите на Ема. Много добре знаеше, че след като скъса с него, още в гимназията, всеки път, когато го потърси беше или, за да му иска услуга или за да го направи за смях. Та, кой, по дяволите, би искал да възроди стара връзка точно на Хелоуин, че да си урежда среща тогава с него, и то маскарадни костюми. Да не говорим за мястото. Да, блатото в западния край на града беше любима локация на местните в деня на Хелоуин преди. Но откакто преди няколко години намериха остатъци от човешки тела в тинята, хората спряха да идват.

Взирането в черния път, който водеше до блатото не даваше резултат. Не проблясваха нито фарове на коли, нито силуети на човешки фигури се виждаха. Никой не отговаряше на съобщенията му, телефонът й беше изключен – беше време да приеме, че Ема за пореден път му е вързала тенекия. Виктор реши да хвърли последен път поглед към другия край на блатото, когато изведнъж леко се стресна – няколко метра пред него стоеше жена. Не беше разбрал, кога се е появила, но видът й бързо измести тази мисъл от ума му. На светлината на дисплея той огледа странния костюм, който тя си беше избрала – лицето й бе боядисано зелено, цялата беше покрита в прилепнало, зелено трико, което разкриваше толкова много от извивките й, че на моменти изглеждаше сякаш й тялото й е боядисано, не облечено. Имаше големи очи и плътни устни, които беше извила в тайнствена усмивка. Не можеше да прецени на какво точно е костюма й, но определено беше секси на варианта, на каквото и да си беше избрала да бъде.
– Здрасти. – смотолеви Виктор. – Каква си ти?
– Аз съм Анура. – каза непозната протяжно.
– Интересно име. – констатира Виктор. – Аз питах по-скоро за костюма…
– А ти кой си? – непознатата не го изчака да довърши въпроса си и направи няколко крачки напред.
– Аз съм… Филип. – плахо каза Виктор.
– Филип? – все така протяжно попита Анура.
Виктор погледна костюма си и му стана неудобно. Спомни си как Ема бе настоявала да е маскиран така, за да се върже с нейната идея коя принцеса да бъде. Какъв глупак беше само!
– Ами, нали знаеш, принц Филип, от „Спящата красавица“… Този, който целунал принцеса Аврора и тя се влюбила в него.
– Аврора… – повтори сякаш на себе си Анура, докато продължаваше да правил крачки към Виктор. Колкото повече се приближаваше, очертанията на тялото й се виждаха все по-ясно и идеалните й извивки караха мъже да се взира в нея, въпреки че знаеше колко невъзпитано е това. От притеснение той заговори отново:
– Смешно, нали? Голям мъж, облечен като принц от приказка. А и очевидно не съм успял да накарам принцесата да се влюби в мен…
– Хммм… – Анура вече беше застанала до него. – А може би не си целунал правилната принцеса?
Непозната приближи главата си към тази на Виктор и на него му проблесна какво иска тя. Не можеше да повярва, че момиче с такова изящно тяло, ще иска да го целуне няколко минути, след като го е срещнала. Може би беше пияна. А може би и на нея й бяха вързали тенекия и се чудеше с кой да отмъсти на възлюбения си. А може би… Какво значение имаше всъщност? Красива непозната искаше да го целуне, а той се вайкаше, че за пореден път му е вързала тенекия жена, която многократно бе доказала, че не държи на него? Стига се беше правил на прилично момче, и той заслужаваше малко удоволствие. Виктор приближи главата си към тази на Анура. Тя бавно приближаваше плътните си устни към неговите и лека по лека ги отваряше, малко, и още малко, и още малко…

Анура се оригна шумно и се облиза. После протегна напред зелените си крайници, огледа ги доволно и въздъхна. Да, човешката форма беше много удобна за ловуване на плячка, но къде-къде по-приятно беше да бъде в истинският си вид на красива, зелена жаба. Тя хвърли поглед на отсрещното листо, на което току що бе скочила една от посестримите й.
– Оказа се права. – констатира Анура. – онази русата, която докопахме преди час, настина имала тук среща. Пък аз си мислих, че дрънка глупости, само за да ни уплаши и да я оставим.
– А ти как раазбра? – попита другата жаба, но в този момент съзря на брега някакви странни дрехи и картонена корона, които си личеше, че първо бяха дъвкани и после изплюти. – Ееееее, Анура, ужасна си! Можеше да оставиш още малко хапване и за мен!

08.11.2019г.
гр. Сопот