Целувката

- Слизай веднага, имаш работа!

- Няма!

- Може ли да си такъв идиот?

- Може!

- Добре де, докога ще седиш на тоя облак, клатейки крака?

- Докато... Докато ми е хубаво. При това ти ме качи там.

- Глупак! Просто те целунах.

- Дааа, но как?!

- Най-обикновена целувка.

- Да бе, да...Обикновена, друг път.

- Слез и ще те целуна, необикновено.

- Лъжеш!!!

- Честна дума.

Скочи и летя няколко секунди. После думна на асфалта. Тя гледаше ококорена, с ужас. Притича до него, очаквайки най-лошото. Повдигна главата му и той се ухили.

- Чакам си необикновената целувка.

- Ти си луд и бих те цапнала, но ти сам си го правиш. Дай ръка да те изправя.

- А целувката?

- После, като оздравееш след този скок. Не виждаш ли, че не можеш да ходиш.

- Лъжкиня. Никога повече няма да ти вярвам. Добре, наведи се да те прегърна, за да стана.

Тя се наведе и устните му се докоснаха до нейните. После я прегърна и...

Небето беше толкова синьо и толкова красиво. Летяха прегърнати усетили най-необикновената целувка...