6 мин reading
Чакали
разказ на ужасите
Чакалите постепенно завземаха ума ми.
Чух тези злокобни звуци още през първата нощ и тогава, наред с неимоверния страх, който изпитах, в мен се появи странно усещане за дива красота и за вълшебство.
Работех като преводач от английски на български и затова си позволих да купя евтина къща в белоградчишкото село Крабово, където щях да бъда на спокойствие, да дишам чист въздух и да слушам пеенето на птиците и щурците. Селото се намираше навътре в планината Венеца, разположено между два хълма, от двете страни на Бабина река. Повечето къщи бяха изоставени, имаше седем души жители и десетина, които си идваха от време на време от града. Моята къща беше една от малкото двуетажни и се намираше в края на селото. Беше ремонтирана наскоро и имаше всички условия на живот, затова реших да се нанеса няколко дена, след като я купих.
Вечерта, малко след като си подредих багажа и вечерях, седнах на верандата с чаша бира в ръка. Тогава за пръв път ги чух! Идваха ту от хълма зад ме ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
разказ, включен в алманах "Тракийска лира"