ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лятото пресъхваше. Спомни си, че преди години търсеше елха за Коледа, не можа да намери на пазарчето наблизо и се натъжи. Тогава срещна старица, вонеше на бира, беше седнала зад един крив, олющен щанд, боядисан някога в зелено, и се провикваше отчаяно и вяло:
- Чудесни коледни елхи! Само двайсет и пет лева! Само...
Посегна към елхите и се убоде. Каза на старицата:
- Но това не са елхи!
- Като няма риба, и ракът е риба. Това е смърч. Защо мислиш, че е толкова евтин. Взимаш или не?
Ася се замисли.
- Давам ти го за двайсет лева – каза бабата и й бутна пред лицето малко и ниско смърчово дърво.
Взе го, плати и се запъти към вкъщи. Не знаеше как да го носи – късо е за влачене, глупаво е да го държи ка ...