Черният ангел
Той седеше върху скалата, увенчаваща короната на Върха. Както винаги беше съсредоточен. Защото решаваше съдбите на хората. Пък и трябваше да бъде точен в прицела си.
Ето – онзи там. Излъга жена си, измами съседката… И светкавицата го порази…
А другият открадна два хляба. Няма значение, че искаше да нахрани децата си. Наруши закона… И светкавицата блесна…
Онази жена се гримираше добре, с което подвеждаши мъжете… Трясък…
Другата се смееше на всички мъжки приказки, макар да не разбираше и половината. Примамваше ги с този къдрав смях… Светкавицата я изпепели…
Там пък един си позволяваше неправилни мисли… Рязка светлина и – прах…
Група недостойни за моралния живот мълчаливо се опиваха с ракия… Няколко бързи огъня и – тишина…
Един учен се заблуждаваше в теориите си… Изчезна заедно с библиотеката…
Молещи се пред образа на Бога за секунди се отклоняваха в странични помисли… Ято светкавици разрушиха и храма, заедно с неверниците…
Черният ангел беше строг и безпощаден. Законът Божий трябваше да се наложи. С огън и жупел…
Гръм… Гръм… Гръм…
И планетата опустя. Голи земи, пресъхнали езера, свити треви. Самотна скала на Върха.
На нея – последният моралист. Черният ангел…
© Георги Коновски All rights reserved.
черните ангели са мнозинство на земята и убиват очерняйки всеки другоцветец, защото само така черното може да мине за бяло 
