Червен като индианец
Малкият Крумчо се родил в един ветровет и мразовит януарски ден на енската година. От студ горкото момченце изглеждало моравочервено. Уплашили се горките му родители. Пробвали да го повият в какво ли не, но нищо не помагало срещу червенината. Тогава бащата възкликнал - това момченце се роди комунистче. Ще трябва да се примирим със съдбата си. Растял Крумчо, растял, но към червенината му се добавил и аутизъм. Закъсал го в училище - изоставал от учебната програма. Затова поканили за кръстник районния партиен секретар и той взел Крумчо под крилото си. Подарил му Комунистическия манифест и Капиталът на Маркс, но къде ти Крумчо да чете. Все пак секретарят разговарял с училищните власти да са снизходителни към малък Крумчо. Така и станало. Накрая Крумчо завършил с триста зора прогимназия, а после с шестотин зора дори и гимназия. После партийният секретар го уредил на блага синекурна длъжност и на нея Крумчо добутал до пенсия. Благодарен бил на Партията, която го образовала. Оставало само да избута и живота. Но тук нещата се усложнили, защото партийният секретар внезапно се споминал, а на всичкото отгоре се споминала и червената Партия-майка. Останал сам Крумчо в трудни времена. Стискайки зъби, гледал той навъсено и сърдито, и псувал под мустак. Но една оптимистична мисъл не напускала съзнанието му:
"И на туй да ме въртят ще го избутам пустия живот. Нали имам пенсия!"
Но го въртели не на туй, както той си мислел, а на Онуй! Ала той не губел надежда в светлото червено бъдеще, което все повече се изразявало в червена хемороидална кръв, оставяща странни фигурки по любимата му Емека...
© Младен Мисана All rights reserved.
