Честит Свети Зарезан
Днес пак е оня празник: Свети Трифон ли беше, Валентин Зарезан ли беше, съвсем се обърках.
А едно време всичко беше просто, точно и ясно. Само Трифон Зарезан имахме. Какви купони ставаха в студентските! Едни влачат дамаджани с вино, други мръвки в буркани, рибици и и суджуци. Трети туршии. И като се почне - цялото общежитие замирише на скара, по коридорите вървиш с опипване, нищо се не види от разни па́ри. А на другия ден се събудиш в леглото с някоя Валентина.
Докато на третата година Валентина остана не само в леглото ми, но и в живота ми. Забрави да си тръгне, аз пък забравих да я подканя.
И баш по ония времена дойде и другият празник - Св. Валентин.
Жената най-много кяреше, щото на имен ден нали не се кани, а тя си се настани при мен с имения си ден - и името ѝ Валентина, та продължи традицията с купоните. Кой какво дошъл да празнува, никой не пита. Важното е, че от уважение към домакинята всеки носи и подарък специално за нея.
Само дето бутилките замениха дамаджаните, мръвките от домакините, а с бутилките разни бонбонени кутии и шоколади във форма на сърца. А Генчева от долния етаж носеше домашна торта с нарисувано кърваво сърце от малини отгоре. Красотичка и половина! И едни артистични нощи: редуват се "Червено вино снощи пих" с "Дай вино, дай, вино и ракия", любовните песни на Веско Маринов с "Ако зажалиш някой ден за драмска ракия", а на другия ден вместо да се събудиш от мирис на кафе и пържени филийки, дечурлигата с гръм и трясък нахлуват в спалнята и викат:
- Гладни сме! - остатъците по чиниите за по зъбче са им стигнали, след като са омели наличностите в хола.. Добре, че не намират остатъци и по бутилките и чашите!
...............
Тази година ще минем без тортата на Генчева. Заради пандемията половината комшии станаха фермери, тия пък с хоумофисите имат лепенки с озъбен звяр с надпис "Тук живея аз" на вратите.
Дечурлигата си празнуват в мрежата: отдали се на чат по стаите си.
Обличам дежурния червен пуловер, избръснат и лъснат като в ония времена, и се настанявам на дивана в хола.
Спирам звука на телевизора и подвиквам:
- Вале, стига си пренасяла, кой ще го изяде и изпие всичко това?
Валя идва, изпънала пищно миналогодишната рокля със сърцевидното деколте. Дори и червено червило си е сложила.
- Я погледни, май някой звънна!
- Причува ти се, няма кой да звъни.
- Провери, де! Още не си седнала!
Връща се към антрето, и се чува:
- Олеле, червени ботуши! Не ме пропусна! Добре, че на Катя краката още не са стигнали моя номер да ми ги подноси! - щастлива влиза отново моята Валентинка.
- Със здраве да ги скъсаш! Хайде, сядай до мен на дивана, и да включвам камерата, че е време за наздравиците! - подсещам я аз, тя присяда плътно до мен леко настрани:
- И да врътнеш камерата и по-надолу, да ми видят ботушите. После ще се селфна с телефона и ще обиколя нета с тях. Давай!
Включвам, гръмват наздравици и пожелания, потапяме се и ние в мрежата да празнуваме.
Какво беше - "Трифон Валентин" ли, "Свети Зарезан" ли, НАЗДРАВЕ да е!
🍷
© П Антонова All rights reserved.
