Днес пак е оня празник: Свети Трифон ли беше, Валентин Зарезан ли беше, съвсем се обърках.
А едно време всичко беше просто, точно и ясно. Само Трифон Зарезан имахме. Какви купони ставаха в студентските! Едни влачат дамаджани с вино, други мръвки в буркани, рибици и и суджуци. Трети туршии. И като се почне - цялото общежитие замирише на скара, по коридорите вървиш с опипване, нищо се не види от разни па́ри. А на другия ден се събудиш в леглото с някоя Валентина.
Докато на третата година Валентина остана не само в леглото ми, но и в живота ми. Забрави да си тръгне, аз пък забравих да я подканя.
И баш по ония времена дойде и другият празник - Св. Валентин.
Жената най-много кяреше, щото на имен ден нали не се кани, а тя си се настани при мен с имения си ден - и името ѝ Валентина, та продължи традицията с купоните. Кой какво дошъл да празнува, никой не пита. Важното е, че от уважение към домакинята всеки носи и подарък специално за нея.
Само дето бутилките замениха дамаджаните, мръвките от ...