Тя тая история не е истинска, затуй е добре да я слушате с ухото-на-пренебрежителя. Било е село, а в селото жени, които – в утрин ли, посред здрач ли, не знам – взели, че онемели. Мъжете разбрали това на третия ден. Случайно. Ковачът казал на шивача, че жената на дояча, станала по-хубава. Шивачът, който добре знаел, че плата за плътта на жената на дояча все не достигал, подозрително изгледал своя другар ковача.
- С очите си я видях, бе: красота! Все едно пред мен беше платноходка с високи мачти и издути платна.
- Уф, че ковашка поезия! Пиян ли си бил, приятелю?
- Подиграваш ми се, но ела, ще идем при дояча и ще го помолим да ни покаже жена си, за да я чуем.
- Да я чуем? Защо ни е да я чуваме, не трябва ли да я видим?
- Че кой е казал такова нещо, аз казах да я видим.
- Не, каза да я чуем…
Два часа били нужни за да се установи в селото, как жените най-сетне са налучкали тайната на красотата. Щастливо село.
Само двама мъже не приели с радост чудото, те били единствените, които нямали жен ...