Човекът от 90-те
Почина преди година горе-долу. Малко по-голям, но понеже с брат му бяхме приятели и често се виждахме, смяташе ни за хора от своя кръг.
Някога…
После дойдоха 90-те. И той направо изперка политически. Митинги, сини знамена, разпаленост и вяра…
Съмишлениците му си уредиха задниците – топли и доходни места, властови позиции, ровене в парични потоци…
А той все чакаше пришествието на Демокрацията…
Мразеше комунистите. Макар да му припомнях близкото минало – беше прокурор. А на тая длъжност не слагаха по желание. Или когото и да е. Трябваше да доказваш идеологията си. На думи и с дела…
После стана адвокат. Как се е справял – не знам, ама при редките срещи в родния град не виждах да е прокопсал материално.
Обаче – четеше. Силно стеснен литературен диапазон – седесарски. Тоест - беднотия на идеи, разум, интелект, богато гарнирани с патос и лъжи.
Вика ми:
- Ти знаеш ли, че император Александър Втори е подписал указ за изселване на българите от полуострова и пренасянето им в Украйна? А тук искал да настани свои хора..
И ми сочи някаква статия, в която има даже факсимиле на указа. С дата 5 март 1881 година…
- Сашо, - викам му – голяма гад е бил тоя император…
Той ми се усмихва, малко изненадан от позицията ми.
- Подписал указа на 5 март 1881 година. Четири дена след убийството си, ама не лежал в гроба, а подписвал…
- Не може да бъде – казва той – Не е така…
Соча му уикито в телефона. Сашо чете и мрачнее…
Ама вярва ли, вярва…
Тръгва с друго:
- Левски е казал: „Който ни освободи, той ще ни пороби!“…
- Знам – викам му – Захари Стоянов го пише в биографията му. Чул го от бай Иван Арабаджията от Царацово… Само дето… Сашо, ти си юрист. Би ли приел свидетелство през три лица? Щото Захари казва, че го е чул от бай Иван, а оня твърди, че е казано от Левски. А пряко свидетелство няма… Има един, казващ, че го чул от друг, а оня – от трети…
Сашо мрачнее. Щото е умен, макар и с мъгла в съзнанието.
- То – викам – като оня циганин, дето разправял колко е хубаво киселото мляко. И, като го попитали – ял ли е, обяснил: „Не съм ял, ама дядо разправяше, че веднъж чичо му видял чорбаджията как яде…“
И пак продължаваме приказките си. Не знам защо, ама като ме видеше – викаше и си приказвахме. Малко хора сядаха при него. Някак си…
Брат му казваше: „ Седи си още в 90-те…“
Е, няма го. Загуба си е. Защото беше интелигентен, но се остави на вярата и емоциите…
А вярващите в нещо си не намаляват. Вярват в демокрацията, властта, нечия честна дума… Изобщо – убедени са, че само главичката… А то рамене няма…
© Георги Коновски All rights reserved.
