И мосю Хари пристигна.
Запознахме се един петък , до като работех в градината на кирия Рула....
Демек, Харалампи, който преди години емигрирал в Америка , после европейската носталгия го установила във Франция..
Мдаа, обикновен Харалампи, но вече с европейско-американско име Хари.
Държащ се надменно като европеец с американски маниери, само дето пушеше цигара, а не пура...
Е, хайде сега,... добре изглеждащ мъж,.. чист, изгладен и ухаещ на скъп парфюм,.. с една ръка в джоба на панталона, другата с цигара. грижливо оформени нокти, само дето на са лакирани...
Неволно погледнах лапите си,.. поне нямах нокти та да се пълнят с пръст и кал,.. ама малко загрубели ръце,.. трябва да слагам крем след работа, или да работя с ръкавици...- размишлявах отново
Гладко избъснат, късо подстриган,..Ау Петро, има пак какво да учиш от хората...
Добре, че сутрин преди работа се бръснеш и се притърчаш под душа, докарваш се с чиста риза и панталон и не ядеш чесън за закуска..- налегна ме отново вътрешният ми глас и се усмихвах доволно...А, лицето му беличко,.. абе тези хора нямат ли слънце,.. ама пият витамин Д и слънце не им трябва...философ, дървен дилософ си ти Петро,..не мисли толкова много, ами работи...
Мосю Хари имал лозя, малка винарна и Шато дьо Хари ала-бала, на 70-80 клм от Марсилия...
- На какъв език да говорим - рече той - Аз съм позабравил гръцкия,... а ти говориш ли френски
- Разбира се, че да,..втори матерен език, дядо ми е бил французин...- послъгах аз
- Наблюдавах те как работиш,...какво ще кажеш да работиш при мен, имам нужда от Управител...мога да ти давам 22 хиляди евро плюс до 5 хиляди бонус - предложи неочаквано той - По време на кампаниите има доста временни работници от Мароко, Тунис, Алжир,..трябва някой да ги ръководи , да ги контролира. Какво друго можеш...
- Какво ли,.. ами всичко, имам правоупварление за трактор, камион ТИР,...монтьор,.. и всичко друго,.. Е, ако е от значение и висше образование...магистър-инженер - похвалих се гордо
- Мдаа, отлично,... ще ти изпратя самолетен билет до Марсилия,... ще те чакам,,,
Ние смятаме да летим утре, трябва да помогнеш за багажа - със заповеднически тон ми съобши
- Петро, ето и 200 евро да се грижиш за градината,.. а утре ще дойдеш ли с колата си, да помогнеш за багажа до летището...- намеси се и Рула
- Разбира се, разчитайте на мен,.. в колко часа ще тръгнете за летището,...ще ви изпратя..
Като летищен хамалин бутах количката с чанти, чантички,... три огромни куфара,..тоя ще се оръси доста,.. 300-400 евро за свръхбагаж не му мърдат... Ето те и богатите не си правят сметка, пък
уж са богати,.. е, зависи от измерението де.
Кирия Сула чак се разплака прегръщайки сестра си, хлипаше като холивудска актриса и дискретно бършеше уж радостни сълзи ...после същото и с мосюто...
Подадох ръка на кирия Рула с лек поклон,.. после на Хараланпи, смотулевих нещо като '' Успех ''.
''На добър път '' и се отдръпнах да дам път на поредните емоции на Сула...
Те тръгнаха и се изгубиха в човешкия поток към залите за проверка и чакални.
Кирия Сула още хлипаше до мен, артисти на Болшой театър,.. или на Етники театро...
Прегърнах я съчувствено
- Хайде не плачи,.. ще ти се обажда,.. пък и ти ще има къде да ходиш на гости,.. Париж,Лувъра,
ще пиеш кафе в кафененцата около Сена ... Да си вървим и ние...
Потеглихме мълчаливо...
- Петро, ти какво правиш събота и неделя - наруши мълчанието тя - Ти семеен ли си,..имаш ли си приятели,...Е, не нещо де, но просто така..
- Не, не съм семеен,.. така се стекоха обстоятелствата, че сякаш не ми остана време,..А за приятели ли, какво да ти кажа, нужен си им, докато имат полза от теб - неохотно отговорих - И за това съм на морето, събирам топлина за зимата,.. а вие ходите ли на плаж
- Искам, ама съм малко старичка и пълничка - и се плесна по бедрата - Пък и имам портокалова кожа,.. как да се съблека, да ме гледат хората и да цъкат с език...
- О, това ли било - засмях се,.. Не се плашете, никой никому не обръща внимание, дали е дебел, слаб или млад или стар...Всеки си лежи под чадъра а слънцето свети еднакво за всички
- А, знаеш ли някой по-забутан плаж,.. докато свикна...
- Знам, в къщи...ще напиша на картон '' пясък'', на друг ''море'', лягаш на хавлията и готово,..
а фрапето от заведението - от къде ли ми идват такива идеи
- Петроо, шегаджия такъв - засмя се и тя и ме плесна по крака - Хайде да пийнем фрапе или нещо друго, ей там има прекрасно заведение, И заради Рула и за нас...
Мартинито ми подейства ободряващо,...погледнах събеседницата си,.. добре изглеждаща, но защо с такъв оттегчен вид,..плътни устни, доста труд е хвърлила по грима на очите, ръцете й сякаш безжизнено отпуснати в скута й ,..под пъстрата й пола се очертаваха бедрата й...Заплес си ти,Петро
Кирия Сула сякаш забеляза, че я наблюдвам, или по-скоро изучавам
- Петро - въздъхна тя - Все още добре изглеждам, нали...Аз съм голямата сестра на Рула,..
Родителите ни сякаш обръщаха по-голямо внимание на нея,.. завърших , и се омъжих за момче тъкмо завършил Морска Академия и започнал работа на островните фериботи,...Таверните бяха слабото ми място, и когато не беше на работа по цели нощи карахме там,.. народиха се децата,..
а той стана помощник капитан на ферибот до Крит, Родос,... отсъстваше по няколко дни, а аз сама посещавах таверните,...После, стана помощник-капитан на контейнеровоз Пирея-Игуменица -Бари, а след година и капитан.Отсъстваше по-дълго от къщи,.. имах всичко, а навикът ми за таверните си остана - гласът й плахо потрепери - След година се качи на контейнеровоз обикалящ почти всички пристанища из Средиземно море,... а аз се залюбих с музикант от един оркестър в таверната,...
Вече не чаках неговото завръщане от курс, а неговото отплаване...
Забременях от музиканта,...не можех да кажа на мъжът си, че е от него, той от три месеца не се беше прибирал,.. Реших да абортирам, все едно нищо не е било,...за щастие или нещастие, сменяли екипажа и със самолет си дошли в Атина,...Дойде в болницата, в родилното,...И край, разделата
дойде,... А аз защото съм много умна, взех ограничителен лист да не вижда децата, да не би да ми ги отнеме...След време той заминал някъде в Бразилия ли, в Австралия ли незнам точно, но винаги изпращаше месечно по банковите сметки на децата по 1000 долара, и по 1500 за рожденните им дни,...Рула се грижеше за децата , тя нямаше свои деца...А аз по барове, таверни... вече не подбирах,...някои ми завиждаха '' Сула е бохем,..Сула е еманципирана жена ..''но само аз си знаех каква съм,... да, но годините се изнизаха...
- А сега къде е бившият ти мъж, ожени ли се повторно - полюбопитствах
- Труден въпрос,... той беше симпатичен,..умен...едва ли е сам - тъжно рече Сула
- Ооо, ако е в Бразилия, някое блазилско вдигнато и едро дупе му мачка постелята - опитах се да внеса малко свежест в разговора - Или може би някоя с дръпнати очички
- Не знам,... а и има ли вече значение - отрони тя вяло
- Чувал съм, че мацките с дръпнати очички били много вярни съпруги и отлични домакини...
- А ти, такава ли търсиш Петро...вярна съпруга.. - тихичко попита тя
В събота отидохме встрани от Кокино лиманаки,... подредени няколко чадъра, ставаш от шезлонга и си във водата,.. няколко по-ранни плажуващи вече бяха налягали...
Кирия Сула, сяда, става,.. оглежда се изправена наоколо
- Какво има, не ти харесва ли,.. няма толкова хора, виж даже и не забелязват , че сме тук..
- Ох Петро, как да се сънлека,.. дали не съм дебела..
Станах, отидох при нея,.. набързо измуших блузката й , разкопчах полата и измуших и нея,..
Тя не очакваше,.. стоеше като закована..
- Е, съблечена си - заоглеждах я - Много си добре даже, банският ти стои прекрасно,.. къде ти е дебелото или портокаловата кожа - опитвах се да й върна самочувствието - Ако видиш, че някой
те гледа, само ми казваш '' Този ме гледа ''и отивам да го набия - и се засмях силно...
И докато се усети беше в ръцете ми, сграбчих я и понесох към водата....Е, тежичка ама добре, че водата е наблизо...
- Ау,.. ау... и започнахме да се плискаме из водата
На излизане пак я прегърнах и изнесох до чадъра,.. тя обви с ръце врата ми
- Ето, видя ли че не си дебела,... щом те нося на ръце - засмях се искренно
- Даа, ама ти защото си силен ..- въздъхна тя и прокара ръце по тялото ми - Истински мъж
Направих се, че не съм чул суперлативите,... май си мислих за нещо друго,... за Рула
Рула, наистина ли не можех без нея,...толкова ли бях обсебен
- Петро,.. ей Петро,.. къде се отнесе - ме върна в действителността гласът и галенето на ръцете на Сула по гърдите, по мускулите на корема ми - Не искаш ли да отидем у вас и да се любим,....
Нищо не трепна в мен,...погледнах я в очите, сложих ръка върху нейната и може би с най-съкрушеният глас който успях да извадя, промълвих
- И аз искам,.. но не съм ти казал една важна подробност,.. аз съм гей, и жените не ме вълнуват.
Защо трябва да ти давам надежда, а да не мога да направя нищо,... Съжалявам, кирия Сула...
Ръката й замръзна върху корема ми...
А Рула, дали заслужаваше да изричам за себе си такива лъжи...
/ следва /
-
© Petar stoyanov All rights reserved.