Нали си спомняш, че хартиените корабчета стигнаха до лагуната, където крушението на ценности, системи и възгледи изхвърли многострадалния ни герой? Но жената , която ги изпращаше, не узна това. Той просто се съвзе на брега, стана и си тръгна.. Аз обаче знам какво стана с нея, защото съдбите им са свързани и каквото съсипва единия, унищожава и другия. А надеждата за него е лъч светлина и за нея...
...Докато мъжът ловял корабчетата от хартия и четял написаното, жената , която ги изпращала, минавала през едни от най- тежките събития в живота си. Дълго време прекарала на място, обладано от дявола, обитавано от зомбирани души, озлобени и слепи. Напразно се опитвала да се опази, да се бори. Крехкият й дух се люшкал като пламък на свещ и ту се разгарял, ту почти загасвал... нямало кой да постави шепата си около него , за да го запази.
Молела се на Бога да й изпрати знак, просветление, да й посочи изход. Усещала, че силите я напускат, че ще се срине и поддаде, ще се пречупи. Поискала от Всевиш ...