/или как извадиха първия зъб на една лекарка, история отпреди повече от двадесет години/
Да, не се чуди, много добре си го спомням, то си беше първият случай, когато оставах без нещо, което майката – природа ми беше дала, за да съм завършен и цялостен физически човек. Всъщност, историята не е моя, а на Вида, хематоложката, за която вече стана въпрос. Моят първи зъб го извадиха доста след това.
„Всичко започна от един уж почти незабележим кариес /шести горе вляво, за да бъда съвсем точна/ , на иначе здравия ми и пълен комплект зъби. Според терапевта, можело да се почисти и затвори като всички нормални кариеси. Само че при почистването се прояви типичното за простите медицински случаи коварство. Не било кариес, а пулпит. Можел да се лекува и затвори. Лекуват го, затварят го, но венецът се надува. Иначе казано, идва редът на хирурга.
-Лошо, много лошо...- казва той – пробив в синуса и фистулизирал зъб. Кост, венец- вече ги няма! Ще го извадя, но ще се наложи пластика на синуса. Знам ли ка ...