Въодушевлението на Мъндьо малко спаднало, когато акушерката му съобщила, че Найден, всъщност е Найдена, но както са казали хората: не можеш да посееш пшеница, а да ти се родят картофи. Затова Мъндьо решил, че Найден се отлага за следващата сеитба.
Акушерката положила дъщеричката в неговите ръце. В мига, в който очите на Найдена блеснали, озарили неговото лице, той се ухилил като дорест кон и забравил за предчувствията си.
За всички от селото беше голяма изненада, защото не се беше раждало скоро толкова красиво момиче в околността, ако не броим сестрата на Надя – Цветелина, която я изпреварваше само с три години.
Улицата растеше от деца. Дъждът ги поливаше, слънцето ги хранеше, а игрите ги възпитаваха. Случваше се в тъмната нощ, някой жител да побегне към чужбина. Изчезваше тихомълком и чак след някоя година ставаше ясно, че си е продал къщата и сега там живеят непознати хора. Появиха се пришълци със скъпи коли. Взеха да си правят басейни, да вдигат етаж, след етаж, изпипваха всяко ъгъл ...