Jun 1, 2019, 6:02 AM  

Да бъдеш баща

775 3 12
1 min reading

Никой не е готов за това! Никой не е роден,за да знае какво е! Разбираш го веднага, когато ти подадат малкото половинметрово вързопче в родилният дом при "изписването". Всеки от нас е " изписан", но никой няма спомени от този ден. Ако трябва да попитате някой, това е гордият татко. Той помни и ще помни завинаги този ден до най - малките подробности. Той, ще ви каже, какво е било времето. Запомнил е дори лекият северозападен вятър. Той помни жестовете, думите, всичко! Дори си спомня, как през отвореният прозорец в болницата е долетяло есенно листо от габър. С какво е била облечена акушерката, медицинската сестра...

   Всеки бъдещ баща се страхува от този ден. Има хиляди съмнения:"Дали съм готов? Ще се справя ли? Какво е това? Достоен ли съм?...". 

   Не се страхувайте! Тъкмо онова малко вързопче, ще ви помогне! То, ще ви държи ден и нощ будни! То, ще ви направи нови хора! И една нощ, малко преди три часа след полунощ, когато заспи върху гърдите ви! Когато диша спокойно и ухае, както ухаят само бебетата, вие, ще бъдете пленени! Това малко създание, ще ви накара да плачете, да се смеете! Да тъжите и да се радвате! Няма такава магия на този свят! От тази нощ,това същество, ще стане такава неразделна част от вас, че без него няма да можете да се храните, да дишате, да живеете! То, ще обсеби дните ви, нощите ви, животът ви! Не се страхувайте от тази магия! Приемете я! Търсете я! Следвайте я! Поемете в ръцете си малкият човек, за да станете наистина големи! За да осмислите и изпълните докрай дните си и един ден, когато се обърнете назад да може да кажете:" И аз бях баща! Още съм! И винаги, ще бъда.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ирина!
  • Ех,ако бяха всички бащи толкова нежни и емоционални.....И да не гледат на "вързопчето" само като играчка и щастие,а като отговорност и грижа да стане то стойностен човек!Да се гордеете взаимно един от друг!Много харесах разсъжденията ти,Хари!
  • Сърдечно благодаря, Костадине, Кети, Ангелче, Васе, Георги! Коментарите ви ме стоплят! Благодаря!
  • Баща - философоия, артистизъм, духовност. И душа...
  • Да оставиш ярка следа, да възпиташ истински човек, нима има нещо по-вълнуващо в този свят?

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...