Пожелах си
Да имаше кой да ми изпълни желанията..
-Не повече от три – дочувам глас и се сепвам, защото да съм сама и да чувам гласове не е на добре. Виж, за някой психиатър ще съм супер находка.
Гледай ти! Насреща ми - на метър от пода, във въздуха, а не във вода както се полага на риба грациозно се поклаща златиста особа от споменатия вид с разкошна опашка. Известно време изучаващо ме гледат двете ѝ черни очета след което дочувам:
-Виж какво, на теб не мога да ти изпълня желанията. Та ти даже не обичаш риба.
Не съм си представяла, че рибите са способни на това, но тая ми се смее, явно доволна от играта на думи. Наистина не обичам риба.
- Виж, на мъжа ти бих изпълнила желанията. Човекът се стараае. Не пропуска събота или неделя без да се потруди край някой водоем. То само така се хващат златни рибки.
Оппаа! Какви ли пък ще са желанията на мъжа ми? Леле, ама това е доста хлъзгава материя. Уф, от къде се появи тая риба? Не можеше ли да е фея?
Помисленото – сторено.
-Здравей, красавице!
Обръщам се наляво, после надясно, че да разбера на кого говори материализиралото се създание. Ама няма никой. Явно за мен става въпрос. Боже, каква е пък тая фамилиарничеща лицемерка! Че и ласкателка! Къса кожена пола, мрежести чорапи, разноцветна, стърчаща като гребен коса..
- Желания искаше да ти се изпълняват?
-Ти фея ли си? – питам, защото в представите ми феите не изглеждат така. Тая ми прилича на жена с по- особена професия. Ама знам ли каква е при тях модата.
-Аха- отвръща способната на вълшебства и изплющява яко балонче с дъвката.
Напрягам се да си спомня какви желания изпълняват феите. Дрешки, обувки, карети от тикви. Като се замисли човек – принцове няма, по баловете ходят почти разсъблечени, тиквите май са из разни институции. Ако случайно пък се изнамери някоя тиква, тя ще е вносна, престояла и с изтекъл срок на годност или ГМО. Кой знае в каква трошка ще се преобрази – я тръгне, я не. Май и от срещата с феята нищо няма да излезе. Като че ли не остана някой, който да ми изпълни желанията. Докато си го помисля, феята се фръцва и се стопява във въздуха, а от настолната лампа – с енергоспестяваща крушка , започва да се стеле някаква тъмна пушилка и се заформя ... ами – ясно кой – духът от вълшебната лампа. Не знаех, че са я префасонирали в енергоспестяваща. Но пък е логично - запасите от петрол не са неограничени. А как да се ползва свободната енергия е знаел само Тесла...Отплеснах се малко. Обаче каквато и модификация да е лампата, обитателят ѝ е от изтока. Те тамошните не са много дружелюбни. Не зачитат особено чуждия живот, какво остава желания да изпълняват. Духът вероятно е правоверен, аз не. Може така да се извъртят нещата, че не той моите, а аз неговите желания да изпълнявам... Абе какви ти желания. Нямам желания. Е, само да не идва понеделник. Ама с времевите структури боравят само извънземните. А! Какво е това дето блесна?
... Колко обичам почивните дни!
© Blue All rights reserved.
