През 1994 се отбих до Индонезия. Айде стига бе, Милчо, ще си кажете сега. Стига с тия фукни, там бил, онам бил… и кво от това? Ами какво, жив съм, ще ви кажа, Тротц дем!
– въпреки всичко т.е. От тия с, които бях там - двама от тях вече ги няма, а аз въпреки, че при това спах с богомолка съм жив, все още. А и по този начин маркирам, територии – като куче, за да знаете колко много още съм длъжен да ви разказвам. И за Австралия и за Чили и Аржентина и за още куп места, така че търпение, докато не съм почнал. Почна ли, мама мия: спиране няма. Дум сперо спиро(респираре) :)
Та кацам в Джакарта и право в посолството: Тук нямам заслуга. Жена ми ме уреди. Една нейна колежка работеше там, в същност тя бе съпруга на посланика. И ме чакаха на аерогарата и спах в посолството, като бял човек. С други думи от всички посолства в които съм отсядал, май там се чувствах най-приет и уважаван. Само да не беше оная хлебарка в банята, която ми изкара акъла. Къпя се аз и изведнъж нещо долу, под душа гледам, н ...