Danse Macabrе
(от фр. - "Танц на смъртта")
Като тиха мастиленочерна котка по перваза полунощ се промъква незабелязана.
Месинговото сърце на стенния часовник стене. От дълбините му се извива висок звън, отеква между празните стени и лъснатите подове. Механична птица се мъчи да разтвори криле, да изскочи навън за своята песен, но същите протрити от времето зъбчати колелца, които й дават живот, я възпират, оковават.
Й. оглежда помещението - кухо, изпразнено от всякаква мебел – само стар часовник с махало, закован за стената. Стъклата на прозорците са студени, тежкия фенер в ръката гори с телесна топлина, от която той самия в момента се чувства странно лишен. Сеща се: „разпътен час“ са наричани този час на сливане на стрелките една в друга по пладне и полунощ – времето, когато демони причакват нещастни души по кръстопътища.
Птицата с изкуствения глас и истинските пера, онази, погребана в часовника, спира борбата си, утихвайки, за да потърси отмора.
Фенерът запремигва. Дългите сенки, изряза ...