12 min reading
Там горе, на върха, на Мусала, там, където небето говореше с Бога - на високото, дето връх Ястребец вие врата си като малко дете, търсещо очите на майка си. Там в старата хижа стоеше възрастният прегърбен мъж. Мъж канара, силен и голям - Мустафа. Огромното му тяло лежеше в старото кожено кресло. На видима възраст бе около петдесетте.
Хванал пътя от младостта към старостта си, между дом и семейство и лековитата дарба на сърцето си. Тука горе, дето палеше всяка сутрин малката камина, за да сгрее душата на странника, търсещ подслон, идващ при него в старата хижа, за да намери покой за душата си. Мустафа надигна старото канче от огнището и погълна катранено черното турско кафе. Почернелите и отрудени ръце обхванаха чашата, докато добрите очи търсеха бъдещето в утайката. Потърка капчицата кафе, която се стече по бялата му брада, и му остави за спомен жълтеникаво петънце. Като петънцето, което остави трайно дупка в душата му. Онази, катранената, свита като ледена змия под гърдите му. Огромна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up