Когото се събудя сутрин, преди да поздравя слънцето, прегръщам и целувам детето в мен и му обещавам:
– Днес ще дишаш свободно, миличко, ще се радваш на птичия хор сред простора, ще се забавляваш безгрижно цял ден. Никой нищо не иска от теб. Да, няма да те насилвам. Обещавам!
Изведнъж с настойчив тон проговаря другият ми Аз:
– Чака те толкова много работа! Домът, мъжът, градината, вилата, ремонтът на колата, вишната и кайсията вече узрели, компоти трябва да правиш, недописаният роман с досада събира прах на бюрото …. Я, виж, каква ограда са си направили съседите от ковано желязо, а долната ѝ част са облицовали с невероятно красиви плочки. Шарките им изглеждат като египетски йероглифи. Е, скъпичка им е излязла, 8-9 хилядарки, ама тя и красотата пари струва. Парите! Парите! Май през пръсти ги броиш! Бюджета си добре ли го пресметна? Да не пасеш зелено в края на месеца?! – Детето в мен вече се е намръщило, аха, да се разплаче.
– Ти нали ми обеща нещо! – гледа ме то с нажалени очички, а нав ...