Диагноза "аутизъм" - 2
Multi-part work « to contents
"Трябва да се наблегне много повече на това, което детето с аутизъм може да направи, вместо на това, което не може да направи."
Д-р Темпъл Грандин
Бяха се примирили с мисълта, че момиченцето им е с аутизъм, нямаха друг избор. Бащата отдавна беше спрял да се пита: „Как така точно моето дете?“ Прие факта, че тя е по-различна от останалите и точка по въпроса.
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сякаш след много дълго време прекарано в тунел, най-после се е появила светлинка, макар и едва доловима. Почти до шест годишна възраст, пиенето на вода, мляко или сок от шише с биберон беше като закон, който не подлежеше на промени, не, че не можеше да пие от чаша, просто отказваше да го прави. При малката всичко ставаше от раз, и хубавите, и не чак толкова добри неща, никакви уговорки или обяснения не действаха, тя просто отстояваше своите позиции, сякаш бранеше честта си. Като цяло, детето все повече да се доближаваше до „нормалните“ си връстници, издаваше я единствено поведението ѝ, когато се разтроеше от нещо, често незначително, тогава започваше да плаче истерично, сякаш искаше да накаже целият свят за своето „нещастие“, не я интересуваше, че всички погледи в супермаркета, например, са насочени към нея и по-точно към горката ѝ майка, която в такъв момент искаше да стане невидима. Една от най-тягостните задачи за родителите бе да обяснят на приятели и роднини, че аутизмът е трудно контролируем, единственото възможно поведение от страна на околните, най-вече на близките, трябваше да бъде разбиране. Трябваше, но такова почти не срещаха. Как да обясниш, че детето ти изобщо не е разглезено, и още, че трудностите с комуникацията не са защото те са лоши родители, просто състоянието му не го позволява, те виждат света по коренно различен начин, който ние, нормалните, не можем да си представим и още много подобни въпроси оставаха без обяснение. Често чуваха репликата: „ Абе, я ни я оставете за една седмица, после няма да си я познаете!“ Милите хора просто не знаеха какво говорят, живееха в някакъв сладникав свят, а тяхната самоувереност ги правеше да изглеждат жалки.
Една от бабите категорично отказваше да приеме различието на своето внуче, което всъщност ѝ бе единствено и носеше нейното име.
„На нищо не я учите, баща ѝ като беше малък, оставях си всичката работа и само с него се занимавах, а вие сега търсите лесното. Разглезили сте я, как така ще подбира ядене, я я̀ оставете гладна да видим дали няма да започне да яде всичко! И как така не играе с деца, само в къщи ли я държите! И какво е това реване за щяло и нещяло, искам по-често да ми я оставяте и за по-дълго! Не можела да говори правилно, ами как ще може, като е по-лесно да я оставите на произвола!“
А детето учеше по свой начин, научи се да чете съвсем сама още на четири годинки, английският език я привличаше като магнит, без абсолютно никой да и го предлага, родителите ѝ дори не го владееха. Едно от любимите ѝ занимания бе да си намира филмчета с надписи и четейки, ги озвучаваше, като имитираше различните гласове. Обичаше и да пее, понякога огласяше цялата къща, измисляйки си мелодии, все прекрасни и ѝ се получаваше много добре, в такива моменти родителите ѝ притаяваха дъх, усмихвайки се, само се споглеждаха удовлетворени.
Настъпи обаче момент, в който въпросната баба категорично заяви, че не иска да вижда внучето си, срамуваше се какво щели да кажат хората, не искаше никой да знае за странностите на малката и реши този „проблем“ като я отсвири, сякаш такова дете никога не се е раждало. Е, все пак живеем в свят, където волята на човека е свободна, все още, избираме си плочките в банята, цвета на пердетата, какви дрехи да облечем, да бъдем или да не бъдем добри... /да, това също е въпрос на личен избор/, но децата не можем да си изберем, те се появяват в живота ни, със или без аутизъм, а ние просто трябва да ги обичаме.
"Аутизмът му не е заразен, но усмивката му е."
/родител на дете с аутизъм/
към първа част:
https://otkrovenia.com/bg/proza/diagnoza-autizym
© Руми All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Скъпа Таня, благодаря ти за разбирането и топлото отношение! Пожелавам ти мирна, щастлива и благословена Нова година!
-
Руми, прочетох и двата разказа. Изплакани са, но и с пълни с надежда, че е време да приемем различното, защото то е другата нормалност. Точно децата - аутисти искат да ни я покажат.
-
Хубав разказ!!!
-
Наде.... ❤️❤️❤️
-
Прочетох и двете части на разказа ти, Руми. Огромно сърце имаш, миличка. Прегръдки!
-
Миночка, благодаря ти! Рядко се дава гласност на подобни теми, има хора които дори не са чували, що е то аутизъм.
Иржи, за мен винаги е малък празник, когато ми гостуваш, за което сърдечно ти благодаря! Тези деца /хора/ наистина са с коренно различно светоусещане, само човек който е имал или има близки взаимоотношения с такъв човек, може да добие някаква представа за техният специален свят, в който те живеят.
Петър, благодаря ти, че си прочел, опитах се да повдигна леко завесата по темата, която всъщност е доста обширна. -
Извинявам се, Петър, въпросния сериал "Добрият доктор" е американски и не струва колкото турската версия- прекрасни и красиви артисти, и впечатляващо съдържание...Аутистът е истинско чудо!
-
Какво да кажа,...по принцип чета всичко в сайта / без поезия , защото ми е трудна за разбиране /, Следя по ТВ сериала Добрият доктор,... гледах и хореография в шоуто '' БГ търси талант'' ....
Мога да кажа,твоето е отлично поднесено произведение -
Не че съм пропуснала разказа ти, мила Руми, просто го оставих за по- спокойно време, за да му отдам полагащото му се внимание. Толкова истинско и докосващо може да се пише само от човек с добро сърце, дори да не е лична изповед! И у нас има деца с подобни проблеми, но грижата на държавата не е същата като по света предполагам, знам само че се мъчат да ги социализират и учат заедно с другите деца, а това води до неприятни преживявания и на двете страни...И цялата тежест остава в семейството...В момента тук тече сериал за такова момче- "Доктор чудо" и всяка серия завършва с мисълта:" Аутизмът не е заболяване, а светоусещане"! Препоръчвам го. Аутистите са изключително надарени и умни хора ! Само началото е трудно, трябва да се издържи..И родителите на такива деца са герои, а след време ще се гордеят с тях!!
-
Поздравявам те, за талантливо написания разказ и темата, която си избрала, за това се иска сърце, което да пише, каквото е твоето, Руми, бъди благословена!
-
Деа, Мария, благодаря ви, мили момичета!
Отстрани наистина е лесно, но в действителност всеки знае сам себе си! -
Поздравявам те за смелостта да продължиш да пишеш по една толкова болезнена тема, скъпа Руми.
Убедена съм, че тази разтърсваща и трогателна история би помогнала не на едно семейство с подобен проблем. Можем да разберем нечие страдание най-добре, когато самите ние преживяваме същата или подобна болка. Да успееш да ни доближиш толкова близо до нея, говори за талант, който безспорно притежаваш като автор.
„Е, все пак живеем в свят, където волята на човека е свободна, все още, избираме си плочките в банята, цвета на пердетата, какви дрехи да облечем, да бъдем или да не бъдем добри... /да, това също е въпрос на личен избор/, но децата не можем да си изберем, те се появяват в живота ни, със или без аутизъм, а ние просто трябва да ги обичаме.“
Бог да те благослови, Руми! -
Поздравления, Руми! Отстрани винаги е лесно за съвети...
-
Роси, благодаря ти, че отдели от времето си и за двете части на тази история!
-
Поздравления, Руми! Лошо е когато при такива деца не се прави нищо. Хората не разбират, че въпреки диагнозата, зад аутизма се крие просто едно дете.
-
Благодаря ви за отношението , мили хора, темата е малко нестандартна, не всеки би поискал да вникне, но мен ме засяга лично и реших да споделя, що е то аутизъм, макар, че това е само капка в океана!
Благословени и вдъхновени бъдете! -
Трябваше да се върна на първата част и установих връзка към края на този нестандартен разказ,който звучи медиативно,но и много състрадално и ни замисля, както и приобщава.
Руми,поздравления за написаното от теб по проблемите на хора с подобно отношение на околните към тях! -
Четейки тази - втора част, се сетих за филма Рейнман с Дъстин Хофман. Но има и една обратна и ужасяваща страна на аутизма. Тя се случи с внучката на леля ми - Офели. Девойката е вече на 16, но не успя да проговори. Първо почина майка й, а после леля ми. Остана жив само дядото, но той е на 80 години. При това положение френската държава му отне внучката. Една огромна трагедия за всички. Понякога се питам как е възможно да има толкова много нещастие и жестокост на този свят.
Руми, дълбоко ме трогна с разказа си. Околният свят е неразбиращ и склонен към активно и невежо вмешателство. Но поведението на бабата е непростимо! -
Браво за разказа!❤
-
Руми...
-
Ако наблюдаваш торнадото отдалече можеш само да предполагаш колко е силно и страшно. Когато си в епицентъра на бурята, тогава разбираш за какво наистина става на въпрос.
Хубава тема си засегнала. В този суров свят не всичко е любов! -
Благодаря ти, Емо! Да, това е реалност, от която никой не е застрахован, но и на която не бива да гледаме с пренебрежение! 🙂
-
Много ми хареса разказът ти, Руми! И не само заради това, че пишеш прекрасно, а и заради това, че реалността която описваш ми е до болка позната!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
